Дяволът не обича да чака [bg]

— Трябва ни вода, за да скочим в нея — каза Бонд. — Ти стой тук!

Той се спусна обратно в пилотската кабина и постави ръчките за регулиране на двигателите на минимум, подавайки толкова гориво, колкото да поддържат машината в движение. Вдигна лугера от пода на кабината и го затъкна в колана на панталона си. След кратко колебание свали обувките на мъртвия Кен Мичъл и ги закопча в ризата си. После, с последен напън върху щурвала, насочи самолета към обширната водна площ, която се виждаше далеч на запад. Тежката машина се изравни достатъчно, колкото да му позволи да се върне обратно до вратата, в която се беше вкопчила Скарлет.

— Да опитаме отново! — извика той. Двамата задърпаха с общи усилия ръчката за освобождаване на вратата, докато усетиха, че поддава. — Ще се хвана за теб — каза Бонд.

Той се залепи за гърба й, промуши ръце под ремъците на парашута и сплете пръсти малко под гърдите й.

— Не прави нищо. Аз ще дръпна шнура — каза той и ритна вратата.

В миг Скарлет бе засмукана навън от въздушната струя, с Бонд на гърба си. Самолетът летеше под такъв ъгъл, че двигателите и опашката профучаха високо над главите им, докато двамата, вкопчени един в друг, се преобръщаха в разредения въздух над Русия. Бонд я притискаше толкова силно към себе си, че замалко не смаза ребрата й, докато тя беше впила нокти в мускулите на ръцете му, за да не го изтърве. Докато падаха свободно надолу, въздухът нахлуваше в дробовете им като изстрелян от ракетен двигател.

Бонд изчака толкова време, колкото му се струваше безопасно, и като притисна Скарлет още по-силно към себе си с лявата си ръка, с дясната дръпна лостчето, което изтегляше шнура за разтваряне на парашута. Последва кратка пауза, след което се чу пукот и над главите им с оглушителен плясък се разтвори куполът на парашута. Тялото на Скарлет се дръпна нагоре с такава сила, че Бонд замалко не изпадна от гърба й. Когато усети хватката му да отхлабва, тя изпищя и го стисна за китките. Но лактите му бяха закачени за ремъците и със забавянето на скоростта той отново успя да се хване здраво за тялото й.

Докато падаха, Бонд се опита да насочи парашута по посока на водния басейн, който се виждаше на около шестстотин метра по-надолу и встрани. Максималното натоварване на един военен парашут беше около деветдесет килограма, но Бонд бързо пресметна наум, че колкото и Скарлет да беше слабичка и стройна, двамата заедно тежаха поне 150 килограма. За момент въздухът около тях сякаш утихна, после някъде изотзад се разнесе тътен като от земетресение; двамата обърнаха едновременно глави по посока на звука.

Останал без управление, лайнерът бе завил надясно и се бе забил в планинския склон.

— Урал вече има един връх по-малко — извика той в ухото на Скарлет.

Бонд погледна към водата, която вече беше на сто и петдесет метра под тях.

— Щом паднеш, натисни лоста за освобождаване. Иначе парашутът ще те повлече и ще се удавиш.