Дяволът не обича да чака [bg]

Феликс добре разбираше, че от него се иска единствено да прикрива Дариус достатъчно време, колкото да се свърже с Техеран и да предаде координатите. Но колко ли щеше да трае това? До каква степен можеше да се разчита на персийската телефонна система?

В телефонната кабина Дариус говореше с Бабак.

— Слушай ме сега внимателно. Свържи се с Лондон на четиринайсет мегахерца. Има един авиолайнер…

Стиснал пистолета в здравата си лява си ръка, Феликс се оглеждаше за най-малкото движение около понтиака. Бяха му останали четири патрона и не искаше да ги хаби. Ако Силвър имаше желание да си играят на котка и мишка, той нямаше нищо против, макар че това бе малко вероятно, защото Силвър вече положително знаеше, че двамата с Дариус бързат да се свържат с Лондон.

Някъде в краката му се чу пъшкане.

— Добре ли си, Хамид?

— Мисля, да. Рани на ръце. Но иначе бъде добре.

— Стой долу!

По страничната врата на кадилака изплющя рикошет и Хамид започна да се моли на глас. Феликс забеляза с тревога, че куршумът дойде някъде отгоре, откъм главното шосе, в близост до телефонната кабина. Силвър бе успял по някакъв начин да заобиколи понтиака, да пропълзи през храстите около тях и да им излезе в гръб.

Феликс изруга ядовито и се затича нагоре колкото го държеше изкуственият крак.

— Записа ли всичко, Бабак? — казваше Дариус в слушалката. — И за викърса ли? Браво, моето момче. А сега, колкото можеш по-скоро…

Дариус Ализаде не успя да довърши изречението си, защото точно в този миг два куршума пронизаха сърцето му. Едрото му тяло първо се свлече на колене, после падна по лице в песъчливата почва на неговата родина.

Лайтър изкачи с последни сили хълма, влачейки изкуствения си крак. Твърде късно — видя само как Силвър затъкна димящия пистолет в колана си и се скри зад един храст.

Когато забеляза проснатия на земята Дариус и телефонната слушалка, която се люлееше на кабела си, Феликс изкрещя от безсилен гняв. Коленичи до падналия си другар и долепи ухо на гръдния му кош. Дариус още дишаше и отвори очи.

— Свързах се — изрече той… — с Бабак. Предадох му… всичко. Цялата информация. — Той затвори очи, а Феликс повдигна главата му със здравата си ръка. — Джей Ди Силвър — каза с отслабнал глас Дариус; едва забележима усмивка пробяга по лицето му. — Такъв като него баща ми едва ли би нарекъл "гражданин на вечността“.

— За разлика от теб, приятелю — отвърна Лайтър. — Не, гражданин на вечността Кармен определено не е. За такива като него моят баща имаше една приказка: „въшлив кучи син“.

Главата на Дариус се отпусна безжизнено на ръката му; в този момент Феликс чу зад гърба си изщракване на ударника на пистолет.