![Дяволът не обича да чака [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/8/dyavolt-ne-obicha-da-chaka-bg-download.jpg)
Дяволът не обича да чака [bg]
- Автор: Фолкс Себастьян
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-176-6
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволът не обича да чака [bg]». Краткое содержание книги:
— Разбрано — отвърна тя.
Водният басейн под тях, както вече ясно се виждаше, не беше езеро, а участък от широка река. Това нямаше особено значение, стига да беше достатъчно дълбока.
С ръце на слабините, за да се предпази при удара, Бонд се вряза в повърхността на водата и потъна като камък в дълбините на Волга. В продължение на няколко мига около него се мяркаха водорасли, после всичко потъна в студен мрак. Накрая краката му се удариха в каменистото дъно със сила, която замалко не счупи гръбнака му; той се сви инстинктивно и се подпря на лакти и колене. После се отблъсна нагоре и покрай очите му в обратна последователност се заредиха черна вода, водорасли и риби, докато изплува на слънчевата светлина.
Отначало върху повърхността видя само разстлания купол на парашута. После недалеч от него изплува една тъмна мокра глава.
Скарлет се метна в прегръдките на Бонд и покри с целувки лицето му, по което се стичаха струи вода.
— Божичко! — извика задавено тя, като плюеше вода и кашляше. — Ама ти си бил опасна работа!
— Благодаря ти за превоза — отвърна той.
Когато изплуваха на брега на реката, двамата поседнаха за малко, колкото да си поемат дъх и да огледат раните си.
— Горкият Кен — каза Скарлет.
— Оказа се по-свестен човек, отколкото предполагах — отвърна Бонд. — А ти как се оправи, откакто се видяхме за последно?
— Кодът за вратата проработи. Наоколо имаше доста охрана, но всички тичаха към кабинета на Горнер.
— А отвън?
— Нищо особено. Отвън бърлогата на Горнер е просто бабуна насред пустинята. Предполагам, че идеята е била да не привлича внимание, затова няма кой знае колко прожектори и лампи. Но все пак си казах, че трябва да действам бързо, докато се занимават с теб. Притичах до самолета. Багажните люкове бяха отворени, понеже работниците не бяха приключили с преустройството му. Успях да се покача в багажното отделение по нещо като електрокар, а оттам през един отвор в пода проникнах в пътническия салон. Беше изрязан с оксижен, за да минават кабелите за задействане на бомболюковете, точно толкова широк, колкото да се провра. Озовах се непосредствено зад пилотската кабина. Там, в шкафчето за екипажа, намерих тази униформа, преоблякох се в тоалетната на първа класа и зачаках да се появиш. Не мога да кажа, че прекарах особено приятна нощ.
— Те не претърсиха ли самолета?
— Малко по-късно чух някакви хора да се навъртат около багажното отделение. Но като се убедиха, че бомбите са налице, си отидоха. Може би изобщо бяха забравили за отвора в пода, или са си мислили, че не е достатъчно широк, за да се промуши човек през него. Освен това до самолета не беше прилепена стълба, така че нямаше как да се усъмнят, че вътре има някой.
— Е, отлично се справи — каза Бонд. — Знаех си, че те бива за тези работи.
— Така си е — призна Скарлет. — Професионален опит.
— Всестранно надарена банкерка — подметна Бонд.
— А сега какво правим?
— Сега ще се опитаме да помогнем на Попи.
Трябва да намерим някъде телефон. Предлагам ти да говориш. После ще се свържа с моите хора в Лондон, за да им предам цялата информация, с която разполагаме.
— Е, добре. А ние междувременно какво правим?
— Прибираме се вкъщи.
— Как?
— Предполагам, че се намираме някъде източно от Москва. Може би на хиляда, хиляда и двеста километра. Предвид случилото се би било рисковано да пътуваме с влак. Властите едва ли очакват оцелели от самолетната катастрофа, но въпреки това ще бъдат нащрек. Ще намерим кола. Ти ще ми бъдеш навигатор. Вярвам, че знаеш достатъчно руски, за да питаш за посоката.
— Да — отвърна Скарлет, — макар че сигурно акцентът ми е доста архаичен. Отпреди революцията. Учила съм руски от белогвардейци.
— Е, все пак и комунистите се държат кавалерски с жените. За начало ни трябват дрехи, пари и кола. През следващите няколко часа искам да извръщаш поглед, когато се наложи, нали Скарлет? Понякога и на тайния агент му се налага да върши неща, които не са за пред изискана компания.
— Честно да ти кажа, Джеймс, все ми е едно какво ще правиш, стига да намериш нещо за ядене. Каквото и да видя, обещавам да го забравя начаса.
— За начало ще ти трябват обувки — каза Бонд, докато нахлузваше на краката си мокрите обувки на Кен Мичъл.
— Така е. Към униформата нямаше обувки, нито чорапи. Стюардесите са длъжни да си носят свои. Така ми беше казала Попи. Пък и още нещо: нямам бельо.
— Знам — отвърна Бонд. — Да видим какво можем да намерим за теб.