Дяволът не обича да чака [bg]

Докато тримата се държаха за седалките, Кен Мичъл пълзеше към пилотската кабина. През няколко реда назад Бонд виждаше краката на Масуд, но не смееше да стреля, защото всеки изстрел, дори с не особено мощния лугер, можеше да повреди още някоя от бордните системи.

Изведнъж самолетът се затресе и пропадна стремглаво надолу. Мичъл залитна напред, удари се с цялата си тежест в стената зад пилотската кабина и се свлече на пода. Скарлет изпищя; Бонд видя как тялото й се плъзна напред по пътеката. Докато минаваше покрай Масуд, той се пресегна и я сграбчи за ръката. Бонд видя как я издърпа в пространството между седалките, където се беше заклещил, и я стисна през гърлото в свивката на лакътя си. Пистолетът не беше в ръката й.

Въпреки бясно мятащия се самолет Масуд успя някак си да застане на колене и да се скрие зад Скарлет. Този тип притежава невероятна физическа сила, каза си Бонд. Докато със свободната си ръка се придърпваше към предната част на самолета, използвайки Скарлет за прикритие, приличаше на пещерен човек, влачещ женската си за косата. Докато минаваше покрай Бонд, погледите им за миг се срещнаха и Бонд видя дулото на пистолета, завряно в ухото на момичето. Нямаше нужда от думи. Щом стигна до локвата кръв, Масуд се свлече от собствената си тежест до пилотската кабина, където се надигна и зае опразненото място на пилота.

Постепенно самолетът се хоризонтира и Бонд огледа пораженията около себе си. През избития прозорец продължаваше да изтича въздух, освен това засмукващата сила затрудняваше движенията му. Няколко седалки се бяха отделили от пода, а Бонд съзнаваше, че ако трупът на мъжа от охраната бъдеше изтласкан навън от налягането, ситуацията в самолета рязко ще се влоши.