![Жив или мъртъв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/4/zhiv-ili-mrtv-bg-download.jpg)
Жив или мъртъв [bg]
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Джак Райън #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337060
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:
Въпреки бруталния студ и нищожните порции храна никой от групата не се оплакваше. Добри мъже, верни на Аллах и на каузата, а те, разбира се, са едно и също. И макар той да вярваше, че няма да се променят, когато им разкрие целта на пътуването, знаеше, че не може да свали гарда. Емира лично го избра за мисията и изпълняваха твърде важна задача, за да допусне страхът да ги промени.
„А самата задача?“ — запита се Аднан. Имаше подробни и ясни указания, а и леснодостъпни — в раницата си носеше няколко дузини ламинирани страници, — но какво щеше да прави при усложнения? Ами ако инструментите им не се окажеха подходящи за задачата? Ами ако срежат не където трябва или пък системата от макари не издържи товара? А и какво щяха да правят, ако, пази Боже, мерките за сигурност са различни от онова, което знаеха?
„Стига“ — каза си той. Също като страха неувереността е измама на мисълта или слабост, която трябва да се преодолява чрез вяра в Аллах. И в Емира. Умен, велик мъж беше той и уверяваше Аднан, че наградата ще ги чака. Щяха да я намерят, да направят необходимото, за да я вземат, и после да се върнат.
Само три дни, а после още пет дни обратно.
27
ДЖАК-МЛАДШИ угаси компютъра и напусна стаичката си на път към паркинга и своя жълт „Хамър“ Н2 — едно от малкото удоволствия, които го караха да чувства вина. При тези цени на бензина и общото състояние на икономиката той всеки път изпитваше вина, когато завърти ключа на стартера. Не беше прегръщач на дървета определено, но може би бе време да помисли за по-малка кола. По дяволите, досадната му по-малка сестра с екологичното си съзнание започваше да го обърква. Чувал беше, че „Кадилак“ правят доста добри хибридни модели „Ескълейд“. Май си струва да иде до автокъщата.
Тази вечер му предстоеше един от редките случаи да вечеря с майка си и баща си. И Сали щеше да е там, вероятно пълна с идеи от училището по медицина. Тя трябваше да си избира специалност и щеше да се консултира с майка си. А Кети щеше да е мила както винаги и да се вдетинява около сина си, което бе неприятно, но пък Санди си я биваше като за малка сестра. Вечер със семейството, стек и спаначена салата, печен картоф и кочан царевица, защото това е любимата вечеря на баща му. Може би и чаша вино за самия него, след като е на достатъчно години.
Джак научи отрано, че животът на сина на президента има своите недостатъци. Нямаше го екипа охранители за щастие, въпреки че никога не можеше да е сигурен дали не го наблюдават тайно. Питал беше Андреа за това и знаеше от нея, че не го охраняват вече, но кой можеше да каже, че тя е напълно откровена?
Паркира на улицата пред апартамента си и се прибра, за да си сложи по-отпуснат панталон и фланелена риза, след което излезе. Не след дълго се качи на шосе 1-97 по пътя към Анаполис, откъдето щеше да завие към „Перегрин Клиф“.
Родителите му бяха построили голяма къща, преди да преминат на държавна работа. Но за нещастие всички знаеха къде се намира тази къща. По тесния път идваха коли, за да спрат хората в тях и да гледат, без да знаят, че всеки номер на кола се записва и се проверява с компютър от Тайната служба посредством скрити телевизионни камери. Може би хората се досещаха, че една закътана постройка на седемдесет метра от къщата криеше шест въоръжени агенти за случаите, когато някой опита да премине през вратата и да кара по вътрешната алея. Джак-младши знаеше, че според баща му това е тягостно. Сериозно нещо си беше да идеш до местния магазин за хляб и мляко.
„Затворник в златна клетка“ — каза си Джак.
— Шортстоп на входа — каза той на колоната на портала, като преди вратите да се отворят, една камера щеше да се убеди в идентичността му. Тайната служба не харесваше колата му. Яркожълтият й цвят определено биеше на очи.
Паркира, излезе от колата и отиде към вратата, до която откри Андреа.
— Не успях да поговоря с тебе след онова — каза му тя. — Адски добре се справи, Джак. Ако не беше го хванал…