Жив или мъртъв [bg]

— Заговорите не вършат работа — отговори уморено баща му. По време на президентството се наслуша на подобни приказки и мразеше всичко това, макар веднъж да се пошегува, че е накарал да боядисат президентските хеликоптери, за да дразни идиотите, които смятаха, че на планетата Земя не става нищо, без да е замислено от тъмни заговорници. Не помогна и фактът, че Джон Патрик Райън-старши е богат и бивш служител на ЦРУ — определено това съчетание радваше привържениците на заговорите.

— Много жалко, а, тате? — каза Джак, като се приближи за прегръдка. — Сали как е?

— Отиде до магазина за салатен сос. Взе колата на майка си. Какво ново?

— Уча финансов арбитраж. Направо си е страшно.

— Правиш ли нещо сам?

— А, не, още не, или поне нищо голямо, но консултирам хора.

— Теоретични сметки ли?

— Да, миналата седмица изкарах половин милион виртуални долари — отговори синът.

— С виртуални долари не се живее, Джак.

— Знам, но човек трябва да започне отнякъде, нали така? И какво, Арни, опитваш да накараш тате отново да се кандидатира, а?

— Защо смяташ така? — запита Ван Дам.

„Може би заради обстановката“ — отговори си наум Джак. Вдигна вежди леко, но не отговори. Значи всеки в стаята знае нещо, което другите двама не знаят. Арни не знаеше за Колежа и за участието на баща му в неговото създаване, нито пък за помилванията, позволени от баща му. Бащата пък не знаеше, че собственият му син работи там. А Арни знаеше повече политически тайни от всеки друг от времето на Кенеди, но не споделяше много от тях дори с президента.

— Вашингтон е истинска каша — заяви Джак, като се зачуди накъде ли ще потръгне разговорът след тази забележка.

Ван Дам не се хвана на въдицата.

— Обикновено е така.

— Човек се пита как така хората през 1914 г. са смятали, че страната според тях отива по дяволите, а сега никой не си го спомня. Дали защото някой е оправил всичко, или защото просто не е било важно?

— Първата администрация на президента Уилсън — отвърна Арни. — Войната в Европа тъкмо започва, но никой не знае колко лошо ще се развие всичко. Още година е трябвало да мине, преди да разберат какво става наистина, но се оказало твърде късно да търсят изход. Хенри Форд е опитал, но го изгонили с подигравки.

— Проблемът ли е бил много голям, или хората са били твърде малки и глупави? — запита Джак.

— Не са знаели какво става — отвърна баща му. — Твърде много са се занимавали с всекидневието си, за да имат време да се огледат и да забележат големите исторически тенденции.

— Както всички политици, a?

— Така е, професионалните политици обикновено се занимават с дребни проблеми вместо с големите — съгласи се Арни. — Гледат да има приемственост, защото е по-лесно да карат влака по същите релси. Проблемът е какво да се прави, когато се окаже, че на следващия завой линията е прекъсната? Точно това прави тази работа трудна дори и за умните мъже.