Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
— Какво казва Алис?
— Точно там е проблема. — Той се смръщи още повече. — Не може да види нищо… макар че взимахме решения дузина пъти да проверим какво става. Тя започва да губи увереност. Чувства се сякаш пропуска много неща тези дни, че може би нещо се е объркало. Че може би виденията вече изчезват.
Очите ми се разшириха.
— Това може ли да се случи?
— Кой знае? Никой никога не е правил проучвания… но всъщност се съмнявам. Тези неща имат склонността да се усилват и подобряват с времето. Виж за пример Аро и Джейн.
— Тогава какво не е наред?
— Мисля, че пророчеството е самоизявително. Все още чакаме Алис да види нещо, за да можем да отидем… а тя не вижда нищо, понеже ние няма да тръгнем докато тя не види. Затова тя не ни вижда там. Може би ще трябва да действаме на сляпо.
Потреперих.
— Не.
— Много ли ти се ходи на училище днес? Остават ни още само няколко дни до завършването, мисля, че няма да ни предават нещо ново.
— Мисля, че мога да преживея един ден без училище. Какво ще правим?
— Искам да говоря с Джаспър.
Джаспър отново. Беше странно. В семейство Кълън Джаспър беше винаги малко накрая, част от нещата, но никога в центъра им. Безсловесно бях приела, че той просто е там заради Алис. Имах чувството, че ще я последва навсякъде, но че начинът му на живот не е първият му избор. Фактът, че той се справяше по-трудно с него отколкото другите може би обясняваше защо той се затрудняваше със спазването му.
Във всеки случай, никога не бях виждала Едуард да има нужда от Джаспър. Отново се зачудих в какво точно беше експерт Джаспър. Наистина не знаех много за историите на Джаспър, само че е дошъл от някъде от юг преди Алис да го намери. По някаква причина Едуард винаги беше доста резервиран към всякакви въпроси относно най-новия си брат. А и винаги бях леко уплашена от високия рус вампир, който изглеждаше като мрачна кинозвезда, за да го попитам откровено.
Когато пристигнахме в къщата, там заварихме Карлайл, Есме и Джаспър да гледат съсредоточено новини, макар че звукът беше толкова намален, че аз не можех да разбера нищо. Алис се беше разположила на най-долното стъпало от главното стълбище, лицето й в двете й ръце, а изражението й беше обезкуражено. Като влязохме, Емет излезе бавно от кухнята, изглеждаше напълно спокоен. Нищо никога не тревожеше Емет.
— Здрасти, Едуард. Бягаш от училище ли, Бела? — ухили ми се той.
— И двамата бягаме — напомни му Едуард.
Емет се засмя.
— Да, но на нея й е за пръв път по време на гимназията. Може да пропусне нещо.
Едуард завъртя очи, но иначе пренебрегна любимия си брат. Той метна вестника на Карлайл.
— Видя ли, че сега обмислят възможността за сериен убиец? — попита той.
Карлайл въздъхна.
— Тази сутрин по CNN двама специалисти обсъждаха тази възможност.
— Не можем да оставим това да продължава.
— Да вървим — каза Емет с внезапен ентусиазъм. — Умирам от скука.
Тихо съскане отекна от стъпалата.
— Тя е такава песимистка — промърмори Емет на себе си.
Едуард се съгласи с него.
— Ще трябва да отидем някога.
Розали се появи на стълбите и заслиза бавно надолу. Лицето й беше спокойно и безизразно.
Карлайл клатеше глава.
— Притеснявам се. Никога не сме се замесвали в подобно нещо. Не е наша работа. Не сме Волтури.
— Не искам на Волтури да им се налага да идват тук — каза Едуард. — Това ще ни остави много по-малко време за реагиране.
— И всички тези невинни хора в Сиатъл — промърмори Есме. — Не е редно да ги оставим да умират по този начин.
— Знам — въздъхна Карлайл.
— Оу — каза остро Едуард, обръщайки леко глава да погледне Джаспър. — Не помислих за това. Разбирам. Прав си, това трябва да е. Е, това променя всичко.
Не бях единствената, която го зяпаше объркано, но сигурно бях единствената, която не изглеждаше леко раздразнена.
— Мисля, че е по-добре да обясниш на останалите — каза Едуард на Джаспър. — Каква може да е целта на това? — Едуард започна да се разхожда, забил поглед в пода и загубен в мислите си.
Не я бях видяла да става, но Алис беше застанала до мен.
— За какво говори той? — попита тя Джаспър. — Какво си мислиш?
Изглежда Джаспър не обичаше да е център на вниманието. Той се поколеба, докато разгадаваше всяко лице от кръга, в който всички се бяха събрали, за да чуят какво ще каже, и после очите му се спряха на моето лице.
— Объркана си — каза ми той с дълбок много тих глас.
Нямаше въпросителна нотка в това негово предположение. Джаспър знаеше какво чувствам, какво чувстват всички.