Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
— Всички сме объркани — измърмори Емет.
— Можеш да си позволиш време за търпеливост — каза му Джаспър. — Бела също трябва да разбере това. Сега тя е една от нас.
Думите му ме изненадаха. Тъй като правех много малко неща в компанията на Джаспър, особено след последния ми рожден ден, когато се опита да ме убие, не бях разбрала, че той мисли така за мен.
— Колко знаеш за мен, Бела? — попита Джаспър.
Емет въздъхна театрално и се стовари на канапето, за да чака с преувеличено нетърпение.
— Не много — признах си аз.
Джаспър погледна към Едуард, който погледна нагоре, за да срещне погледа му.
— Не — отговори Едуард на мисълта му. — Сигурен съм, че можеш да разбереш защо не съм й разказвал тази история. Но предполагам, че тя трябва да я чуе сега.
Джаспър кимна замислено и после започна да навива ръкава на пуловера си с цвят слонова кост. Гледах любопитна и объркана, опитвайки се да разбера какво прави. Той протегна китката си под лампата до него, близо до светлината на електрическата крушка и проследи с пръст белег с форма на полумесец върху бледата си кожа.
Отне ми минута да разбера защо формата ми изглеждаше така странно позната.
— Оу — издишах аз когато осъзнах причината. — Джаспър, имаш белег точно като моя.
Протегнах ръка, белегът със сърповидна форма изпъкваше повече на кремавата ми кожа, отколкото върху неговата алабастрова.
Джаспър се усмихна леко.
— Имам много белези като твоя, Бела.
Лицето му беше неразгадаемо, докато той дръпваше ръкава на тънкия си пуловер още по-нагоре по ръката си. Първоначално очите ми не можеха да различат структурите, напластени дебело по кожата му. Изкривени полумесеци се пресичаха в рехава шарка, която беше видима само, бяло на бяло както беше, защото ярката светлина от лампата до него правеше леките изпъкналости в релефни, с леки сенки, подчертаващи формите. И тогава разбрах, че шарките бяха направени от отделни полумесеци като този на китката му… като този на ръката ми.
Погледнах пак към моя малък единствен белег и си спомних как го бях получила. Гледах към формата на зъбите на Джеймс, щамповани завинаги на кожата ми.
И после ахнах, гледайки обратно към него.
— Джаспър, какво ти се е случило?
13. Новосъздадени
— Същото, което и с ръката ти — отговори Джаспър с тих глас. — Повторено хиляди пъти. — Той се засмя малко печално и докосна леко ръката си. — Отровата ни е единственото нещо, което оставя белези.
— Защо? — издишах аз в ужас, усещайки, че съм груба, но неспособна да спра да зяпам едва доловимо обезобразената му кожа.
— Не съм… отгледан по съвсем същия начин, по който са и осиновените ми братя и сестри тук. Началото ми беше нещо изцяло различно. — Гласът му стана твърд като завърши изречението.
Зяпнах го с изумление и ужас.
— Преди да ти разкажа историята си — каза Джаспър — трябва да разбереш, че има места в нашия свят, Бела, където продължителността на живота на никога неостаряващите е не повече от няколко седмици, а не векове.
Другите бяха чували това и преди. Карлайл и Емет отново насочиха вниманието си към телевизора. Алис се премести тихо, за да седне в краката на Есме. Но Едуард беше точно толкова погълнат, колкото бях и аз — можех да усетя очите му върху лицето си, четящи всяко потрепване на емоция.
— За да разбереш наистина защо, трябва да погледнеш на света от друга гледна точка. Трябва да си представиш как изглежда през погледа на силните, на алчните… на вечно жадните. Разбираш ли, има места в този свят, които някои желаят повече от други. Места където ние можем да сме по-малко сдържани, но и все пак да избягваме разобличаване. Представи си, например, карта на западното полукълбо. Представи си, че всеки човешки живот на него е отбелязан с червена точица. Колкото по-дебело е червеното, толкова по-лесно можем — е, тези, които съществуват по този начин — да се храним, без да ни забележат.
Потреперих от картината в главата ми, от думата храним се. Но Джаспър не се притесняваше, че ще ме уплаши, не беше прекалено покровителствен, какъвто Едуард беше винаги. Той продължи без да спира.
— Не че групите от Юга много ги е грижа какво забелязват хората и какво — не. Само Волтури се интересуват. Те са единствените, от които южните групи се страхуват. Ако не бяха Волтури, много от нас щяха да бъдат бързо разкрити.
Смръщих се на начина, по който той произнасяше името — с респект, почит и признателност. Идеята за Волтури в ролята на добрите, в какъвто и да е случай, беше доста трудна за възприемане.