Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Спрях преди завоя към коридора за моята стая. Постарах се да се успокоя. Опитвах се да повърна, но се опитвах и да не повърна. Ръцете ми трепереха. Исках да взема от джоба си спрейче, но пръстите не ме слушаха и вместо да му махна капачето, изтървах го на пода.
Само една мисъл царуваше неоспоримо в главата ми. Както и да е, по който и да е начин трябваше да махна от това място Хелър. Дори само още един ден да останех, нямах никакви съмнения, че ще си намеря смъртта. Най-смътното подозрение в главата на графиня Крек за истинските планове спрямо нейния Хелър щеше да ми навлече съдба, в сравнение с която стореното на гиганта би изглеждало проява на снизхождение.
Трябваше да положа немалко усилия, за да се убедя, че още съм жив. Казват, че когато някой прекрачи пределите на страха, понякога става изключително умен. Нямах друг изход, затова поумнях и аз.
Дръпнах туниката си, за да се пооправя, наложих си да дишам колкото можех по-естествено, минах покрай двамата стражи и влязох в стаята.
Хелър се беше изкъпал, а сега се изтягаше в едно кресло, метнал крака върху друго, и слушаше музика по „Домашния екран“.
Хвърлих шапката си на леглото и седнах до масата. Не смеех да си отворя кутийка искряща вода, за да не види как ми треперят ръцете. Но гласа си успях да контролирам, поне на това в апарата учат както трябва.
— Джетеро — казах му, — идвало ли ти е наум, че това място е твърде мръсно?
Изгледа ме мързеливо, все още заслушан в музиката. Усмихна се.
— Казваш това на човек от флота?
— Не е място, подходящо за нас. Ти поне си свикнал с по-добра обстановка около себе си.
Той се замисли — успях да го накарам да ме слуша. Вече не го интересуваше музиката.
Дали този план щеше да успее? Някъде в дълбините на мозъка ми трескав шепот четеше отчаяна молитва с надеждата най-после да стигне до ушите на боговете.
— Всъщност ти научи каквото трябваше — изрекох с внимателно нагласен делови тон. — Нямаме сериозна причина да оставаме тук.
Хелър огледа стаята, сякаш я виждаше за пръв път — черния под, вехтите мебели, белязаните черни стени. Погледна ме.
— Солтан, ти си прав! Тази крепост е неуютна!
Внезапно скочи от креслото. Направи три крачки, завъртя се, върна се три крачки, несъзнателно докосвайки за опора околните предмети, както правят космонавтите в безтегловност.
Бързата му реакция ме стресна. Мъчех се да отгатна какво решение се опитва да вземе. Глупашки си въобразявах, че най-после съм раздвижил проклетата мисия!
Онази вечер той повече нищо не отвръщаше на моите подмятания. Само се усмихваше, пееше си, хилеше се гласно и беше в най-чаровното си настроение.
С ухажването си успя да поразсее и леко намусената графиня Крек, щом стражите я донесоха. Тя отрони, че се е изложила през деня, но не обясни на Хелър нито защо, нито как. И си призна, че си е съсипала новите ботуши, които той й е подарил.
Хелър само й отговори колко много от същите ботуши имало там, откъдето са дошли, и разказа няколко забавни историйки за обувките на космонавтите. Реших, че умът му се е насочил към идеята за пътуване. Добро предзнаменование.
Забелязах още по-приятен признак. Извади списъка с „бунтовете и претендентите“ от историята на Манко и скоро допряха глави с кутийки зелена искряща вода в ръце. Музиката се лееше, а те задълбаха в обичайната си тема.
Бях толкова щастлив от възможността да не виждам повече графиня Крек, че едва не се влюбих в историята на планетата Манко!
— Виждаш ли? — графинята посочи един абзац с хубавото си пръстче. — Съществувала е Непогат! Ето тук: „И прислужницата Непогат, която несъмнено подстрекавала срещу властта на принца, била прогонена от крепостта Дар със забраната навеки да не се връща там.“
— Охо! — възкликна Хелър. — Тук не посочват срещу кой принц е заговорничила, но мислиш ли, че е принц Кавкалсия?
— О, той ще да е бил — каза графиня Крек. — Пренебрегнатите жени са способни да извършат какви ли не гадости.
Престанах да ги слушам. Те си съчиняваха история за собствена употреба.
След малко Хелър се обади:
— Ето тук има цял списък с осъдени принцове по дати, но не споменават нито едно име. Дали пък един от тях не е и принц Кавкалсия?
— Сигурна съм! — отговори графинята. — Нали периодът съвпада?
— Вярно — съгласи се Хелър. — Значи вече разполагаме с доказателство!
Двамата се засмяха доволно.
Аз се изхилих мислено. Ама че инженер! Надявах се, че никога няма да вървя по мост, построен от него, ако винаги мислеше така.
Оставих ги да се занимават един с друг. Отидох в мръсната, тясна стаичка, която използвах за спалня, обнадежден като последния идиот, че скоро ръцете на графиня Крек щяха да се окажат къси, за да ме стигнат!