Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— Съпругата му не живее тук с него — прекъсна го Пери. — Тя живее при сестра си. Не нейните дрехи са били взети от закачалките… О, а какво е това?
Лъчът от фенерчето освети някакво парче дърво, което беше излъскано и гравирано. То беше няколко сантиметра дълго, леко извито и отчупено от двете страни.
Мейсън внимателно го разгледа.
— Явно е било отчупено отнякъде — каза накрая. — Той вероятно…
Без да довърши, адвокатът коленичи и насочи лъча от фенерчето към пода.
— Огледай се за парчета стъкло, Пол — разпореди той. — Виж дали няма да откриеш…
— Ето едно — каза веднага Дрейк, като вдигна малко късче стъкло.
— А тук има още едно — обади се и Пери.
— Защо толкова се интересуваш от счупеното стъкло, Пери? — попита приятелят му. — Да не би да смяташ, че може би тук е имало борба или…
— Я да прегледаме съдържанието на кофата за боклук на верандата, Пол.
— Виж какво, Пери, тази работа никак не ми харесва — възрази детективът. — Не мога да разбера какво точно търсиш, но имам чувството, че здравата ще загазим. И без това сме…
Мейсън се отправи към кухнята. Дрейк беше принуден да го последва и го наблюдаваше, докато той измъкна съдържанието на кофата за боклук, отмести настрана няколко изпразнени кутийки от бира, после разни други остатъци, докато накрая попадна на парче стъкло.
— На правилна следа сме, Пол — отбеляза доволно Пери и в следващия момент измъкна още едно парче от същото излъскано заоблено дърво, каквото бяха забелязали вътре.
— Това трябва да е рамката за снимка — предположи Дрейк.
Адвокатът кимна утвърдително, докато измъкваше от кофата смачкана кръгла снимка. Внимателно я поизглади. И под лъча на фенерчето се появи лъчезарният образ на Бел Нюбъри. Светлината освети и написаното с мастило посвещение в ъгъла на снимката: „На татко с любов от Бел“.
Мейсън пусна снимката обратно в кофата за боклук, хвана детектива за ръката и го повлече навътре към апартамента.
— Това беше всичко, от което се нуждаехме, Пол. Сега трябва да оставим малко отпечатъци и да изчезваме.
— Защо да оставяме отпечатъци?
— За да може областният прокурор да разбере, че сме влизали без разрешение тук — обясни адвокатът. — Може дори да ти предяви обвинение за отвличане на хора. Огледалото върху вратата на гардероба е чудесно място за отпечатъци. Можеш също така да оставиш свои следи и по масата.
— Почакай малко, Пери. Ако ти…
— Продължавай — подкани го Мейсън, докато натискаше дланта си върху огледалото на вратата на гардероба.
Пол с погнуса докосна едва-едва повърхността на близката масичка, сякаш се страхуваше да не се опари.
Пери се засмя, наведе рамо надолу и като притисна силно детектива, изведнъж изгаси фенерчето си. Дрейк политна напред и в тъмнината сграбчи с една ръка масата, за да запази равновесие, а с другата се подпря на близкия стол.
Адвокатът побърза да светне отново фенерчето.
— Ето, че се справи, Пол, ти стари престъпнико. Хайде да се измъкваме оттук.
— Пери, можеш ли да ми обясниш каква точно беше целта на това наше проникване с взлом? — ядосано попита детективът.
— Почакай да чуеш областния прокурор утре в съдебната зала — отвърна той. — Да тръгваме, Пол. Искаш ли да си вървим или предпочиташ да си седиш тук и да продължаваш да спориш с мен.
— Искам да тръгвам, естествено, да не съм луд да стоя тук повече — отвърна веднага Дрейк.
Мейсън го поведе отново към задната врата, като го пусна да излезе и след това заключи след него.
— Успяхте ли? — попита Дела Стрийт, когато стигнаха при нея на алеята.
— Засега всичко върви добре — отвърна шефът й. — Ти нали добре запомни историята, която ще трябва да разкажеш на Скудър?
— Да не би да се съмняваш! — възмути се тя.
— Да тръгваме тогава — предложи адвокатът, след като се настани на удобната седалка отпред.
Дрейк седна отзад и затвори вратата. Дела Стрийт включи двигателя и колата потегли. Напуснаха страничната алея, поеха по булеварда и след като изминаха стотина метра, спряха пред една дрогерия.
— Хайде, Пол, стига си се цупил — подхвърли Мейсън.
— Винаги ставам подозрителен, когато предприемаш разни загадъчни действия и изобщо не ми обясняваш какво точно правиш, Пери. Вие с Дела май сте склонни да поемате повече рискове дори от един виртуозен въздушен акробат.
Мейсън хвана детектива под ръка и го поведе към дъното на дрогерията, където имаше телефон. Дела пусна монета и бързо набра някакъв номер.
— Ало… Ало… може ли веднага да разговарям с господин Скудър, моля… Много е важно. Обяснете му, че имам една информация за него… Става дума за процеса, който продължава утре.