Случаят с подменената снимка

— За да съм съвсем точна, ще кажа, че видях само роклята и краката на една жена, която точно в същото време се изкачваше по стълбата към горната палуба.

— Чухте ли нещо?

— Чух силен шум.

— Това шум от изстрел ли беше?

— Може би наистина беше изстрел.

— И какво стана след това?

— Понечих да тръгна към стълбата, по която бях забелязала да се изкачва жената. Параходът се люлееше силно. Малко преди да успея да стигна до стълбата, той се наклони рязко към пристанището и аз се подхлъзнах и паднах на мократа палуба.

— Какво направихте след това? — попита Скудър.

— С мъка се изправих и като се опитвах да запазя равновесие, побягнах към парапета. Хванах се здраво за него.

— Видяхте ли нещо? — продължи с въпросите заместник — областният прокурор.

— Видях, че над мен виси нещо, става дума за нещо, което бе провесено от горната палуба.

— И успяхте ли да разберете какво е това?

— В началото беше с някакви неясни очертания. Дори не му обърнах внимание. Имах чувството, че…

— Няма значение какви са били чувствата ви — прекъсна я Скудър. — Все пак накрая се взряхте внимателно в този обект, нали, госпожице Стрийт?

— Доколкото това бе възможно при онези обстоятелства. Силният дъжд ми пречеше да виждам добре.

— Но все пак сте видели нещо. Какво беше то?

— Беше някакъв мъж — отвърна Дела Стрийт, като избягваше да срещне погледа на Мейсън.

— Този мъж бе увиснал над парапета, така ли?

— Не можех да видя.

— Но все пак една част от тялото му се бе показала над парапета?

— Да.

— А забелязахте ли някой друг близо до него?

— Да. Непосредствено до него имаше жена.

— Тази жена беше обвиняемата по това дело, нали? — попита Скудър, като посочи към Ана Моър.

— Не знам — отвърна Дела Стрийт.

— Как така не знаете?

— Ами не можех да я видя цялата. Успях да забележа само голите й ръце и част от гърба й. Виждаше се, че е облечена в тъмна рокля. Силният дъжд ми пречеше да видя нещо повече.

Жената с черна рокля ли бе облечена? — попита Скудър.

— Беше тъмна на цвят.

— Значи би могла да е черна?

— Да.

— Според вас тази рокля вероятно е била черна, така ли?

— Или черна, или тъмносиня.

— Забелязахте ли нещо особено по ръцете на тази жена, което би могло да ви помогне да я разпознаете?

— Не, определено нищо.

— А някакви бижута?

— Да.

— Какви?

— На дясната й ръка имаше две гривни.

— Успяхте ли добре да огледате тези гривни?

— Не.

— Бихте ли могли да ги разпознаете по форма, изработка или материал?

— Не, забелязах само две гривни.

— Преди малко потвърдихте, че по-рано същата вечер сте били заедно на една маса с госпожа Моър, нали?

— Да.

— Тя носеше ли гривни?

— Да.

— Колко бяха?

— Две.

— А сега да се върнем отново на онова, което видяхте на палубата над вас. Онази жена там държеше ли нещо в едната от ръцете си?