Случаят с подменената снимка

Дела Стрийт помълча известно време.

— Не — каза накрая.

— Това е всичко — обяви прокурорът.

Мейсън се изправи, за да започне кръстосания разпит.

— Дела, ти разказа ли ми за онова, което беше видяла на палубата?

— Не, не съм. Не разказах за това на никого.

— Защо? — попита адвокатът.

— Защото смятах, че като твоя секретарка не мога да бъда призована за свидетел — обясни тя. — Бях убедена, че свидетелските показания на Ейлийн Фел ще се окажат достатъчни. Смятах, че тя е видяла точно същото, каквото и аз, така че за мен ще е най-добре да не казвам нищо. Опасявах се, че ако вестниците разберат, че съм станала свидетел на падането на мъжа, те може да раздуят твърде много всичко поради връзката ми с теб и дори да представят нещата по такъв начин, като че ли ти си се опитвал да попречиш на разкриване на определени доказателства, като не ме призоваваш на свидетелската банка… Затова реших да си мълча. — После се обърна към съдия Ромли. — Наистина така смятах, господин съдия. — Бях убедена, че никой не може да ме накара да свидетелствам, ако нямам желание да го направя. Имах информация, че според закона секретарката на адвоката не може да бъде призована, за да свидетелства срещу негов клиент.

— Това се отнася единствено до някои лични признания, направени от клиент пред адвокат — най-любезно й обясни съдия Ромли.

— Сега вече знам, че е така — отвърна Дела. — Но преди не бях наясно. Затова си мълчах.

Някакъв мъж премина бързо по пътеката между зрителите в съдебната зала, приближи се към Скудър и му прошепна нещо на ухото.

Заместник — областният прокурор го изслуша, после се изправи с победоносна усмивка.

— Ако уважаемият съд настоява за по-нататъшни доказателства, че е извършено убийство — обърна се към съдия Ромли той, — обвинението ще бъде готово утре в десет часа сутринта да представи заключенията на патолозите, които са направили аутопсия на трупа. Бих желал да уведомя уважаемия съд, че тялото на Карл Моър току-що е било открито и е откарано в моргата.

Залата се изпълни с невъобразим шум.

— При тези обстоятелства закривам днешното заседание — обяви съдия Ромли. — Следващото ще започне утре в десет часа сутринта.

Докато развълнуваната тълпа се придвижваше към изхода, Дела Стрийт бавно напусна свидетелската банка. Мейсън премина покрай Скудър и се насочи към нея. Фоторепортерите се бяха струпали плътно покрай парапета, който отделяше местата на защитата и обвинението.

— Шефе, толкова м-м — много съжалявам — извика Дела Стрийт.

Мейсън я притисна към себе си.

— Бедното хлапе — каза нежно той.

— Останете в тази поза — извика един от репортерите и веднага блеснаха светкавици от фотоапаратите.