Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— Е, няма как да го направиш — обади се веднага Пол. — Разпоредил съм на моите хора да търсят на всяко възможно място, но напразно. Ийвс не е аматьор, Пери. Той веднага се е ориентирал в обстановката и е побързал да се скрие. Ще са нужни доста усилия, при това от организирани полицейски части, за да го спипаме.
— Шефе, не можеш ли да се срещнеш с областния прокурор и да му обясниш за какво се отнася, така че да го убедиш да разпореди на полицията да се заеме с търсенето — попита Дела.
— Едва ли ще постигнем нещо по този начин — поклати глава адвокатът. — Ако Скудър смята, че с това би ми осигурил свидетел, който да докаже невинността на госпожа Моър, едва ли ще прояви кой знае какво усърдие.
— О, той прояви такова усърдие, когато ставаше дума за моето откриване — обади се Дела Стрийт.
Мейсън кимна. Неочаквано в очите му се появиха весели пламъчета.
— О, Дела, без да искаш, ми подхвърли чудесна идея! — извика.
— Каква? — попита тя.
— Бихме могли да накараме Скудър да мисли, че аз нарочно съм скрил някъде Ийвс и Евелин Уайтинг. Достатъчно е веднъж да повярва в това, а после ще е готов да прерови земята, само и само да ги открие.
— А как по-точно би могъл да го убедиш, че нарочно си ги скрил? — намеси се Дрейк.
Адвокатът погледна часовника си, после попита:
— Имаш ли шперц у себе си, Пол?
— О, господи! Защо ли изобщо подхвърлих тази идея — измърмори детективът.
— Измъкни веднага оръдията си за незаконно проникване, Пол — засмя се Мейсън. — Предстои ни съвсем невинно, но първокласно нахлуване в една къща.
— Какво си намислил?
— Не ти ли е хрумвало, че ние всъщност досега сме пропускали най-важната следа в цялата тази история? — погледна го Пери.
— Каква следа? — попита недоверчиво Дрейк.
— Ами фактът, че жената във фотоателието ми спомена, че Евелин Уайтинг е поръчала овална рамка за снимка със специална украса на извивката?
— Шефе, да не би да искаш да кажеш, че може би точно тя е… — извика Дела Стрийт, като сграбчи ръката му.
Адвокатът се усмихна на Пол Дрейк.
— Отново започвам да се чувствам като риба във вода, Пол — изрече доволно той. — Скудър действаше така самоуверено и елементарно през цялото време, че смятам, че е време да взривим една бомба под него.
— Доколкото разбирам, ти се готвиш да нарушиш законите? — попита детективът.
— Е, правомерността на нашите действия ще бъде някъде на ръба на техническите детайли, Пол. Наистина ще влезем с взлом в къщата, но не за да извършим престъпление.
— Тогава с каква цел ще го направим, Пери? — попита Дрейк.
— Ами с цел да оставим колкото е възможно повече свои отпечатъци — обясни адвокатът.
— Господи, Пери, ако можеше само да си представиш колко хубаво и спокойно си живеех, докато ти беше в Бали!
Мейсън се изкачи по дървените стъпала, които водеха към задната част от апартамента на булевард „Стоктън“. Пол Дрейк го следваше като тъмна сянка. Дела Стрийт седеше в наетата кола, която бе паркирана в страничната алея с включен двигател.
— Това никак не ми харесва, Пери — мърмореше детективът. — Ако ни заловят, когато влизаме, това си е чисто престъпление, а ако случайно попаднем на него, той със сигурност ще ни натъпче телата с олово.
— Колко оптимистично разсъждаваш, Пол — прошепна адвокатът.
Двамата се изкачиха по аварийната стълба от задната страна на апартамента на третия етаж. Гъстата мъгла не само пречеше да се види ясно нещо, но сякаш деформираше и шумовете. Влагата от мъглата проникваше през дрехите им.
Мейсън пъхна шперца, ключалката прищрака и се освободи. Адвокатът внимателно отвори вратата.
— Ако той случайно си е вкъщи, Пери… — започна шепнешком Дрейк.
Замълча и двамата мъже се заковаха в очакване. Накрая Мейсън извади фенерче от джоба си и го запали.
— Хайде, Пол — подкани го той.
Лъчът от фенерчето се проточи като дълъг бял молив, който ясно се открояваше на фона на плътната тъмнина. Освети кухнята, чиито прозорци бяха добре затворени. Миришеше на готвено.
След кухнята Мейсън огледа трапезарията, после премина през всекидневната, за да стигне до спалнята. Фенерчето му освети инвалидна количка.
— Ето я инвалидната количка на Картман, Пол — каза той. — Не забелязваш ли освен това, че някой доста набързо се е опитвал да събира багаж тук? Обърни внимание на начина, по който нещата са били измъкнати от шкафовете. Погледни празните закачалки в гардероба. Както и следите по леглото, останали на мястото, където е бил поставен куфарът.
— Е, Ийвс със сигурност си е имал доста багаж, а и съпругата му е пътувала чак до Хонолулу… — започна детективът.