Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— О, владеете разни хватки от борбата, така ли? — попита Пери.
Бордж не отговори на въпроса му, само изви още малко ръката му по такъв начин, че пръстите му се разпериха встрани. Бодфиш ги напои с мастило, след което му взеха отпечатъци.
— Протегнете другата си ръка — разпореди Бодфиш. Адвокатът се подчини.
Съвсем мълчаливо същата процедура бе приложена и към останалите двама.
— А сега бихме искали да знаем кога за последен път се видяхте с господин Картман — обади се Скудър.
— Вие наложихте този стил, така че можете да продължавате с него — отвърна само Мейсън. — Хайде сега, накарайте вашите биячи да се опитат да ме принудят да говоря — или може би във вашия арсенал тук са включени и гумени палки?
— Да не искате да кажете, че нямате намерение да отговаряте на въпросите ми? — попита заместник-прокурорът.
— Искам да кажа, че не бих ви и погледнал дори — отвърна Пери.
— Може би вие все пак ще решите да ни кажете нещо — обърна се Скудър към Дела Стрийт. — И без това вече здравата сте се забъркали в тази история. Лоялността наистина е прекрасно нещо, но човек не би трябвало да отива твърде далеч…
— Не отговаряй на нито един от въпросите му, Дела — разпореди адвокатът.
— Спомняте ли си за мъж на име Картман, който пътуваше заедно с вас от Хонолулу?
— Не му отговаряй, Дела — предупреди я отново Мейсън.
Тя стисна устни.
— Няма ли да отговорите?
Дела поклати отрицателно глава.
— Вие също ще си изпатите — обърна се Скудър към Дрейк. — Разбирам, че не би трябвало да ви виня кой знае колко — Мейсън е ваш клиент. Той ви натоварва с разследвания по всичките си случаи. Съвсем естествено е да искате да го защитите. Но нали все пак трябва да си изкарвате хляба? Надявам се, че ви е известно, че може да се стигне до отнемането на разрешителното на детектив, който…
— Спестете си усилията, Скудър — прекъсна го Мейсън. — Дрейк няма да каже нищо. Ако бяхте постъпили по по-възпитан начин, ние с удоволствие бихме отговорили на въпросите ви. Но след всичко, което направихте, можете само да отидете и да се хвърлите в езерото.
Скудър изгледа с неприязън адвоката.
— Този път е свършено с вас, Мейсън — започна той. — Вие имате репутацията на човек, който си позволява какво ли не и все пак накрая успява да се измъкне. Този път обаче няма да стане. Много често областните прокурори са били склонни да оставят нещата без последствия, след като вие сте разбили обвиненията им в даден процес. Този път съм решен да стигна до края. Разполагам с всички необходими доказателства, а се надявам да получа и още.
Мейсън си запали цигара и го изгледа най-спокойно.
— Смятах ви за много по-добър юрист, Скудър — каза той. — Едва ли бихте успели да повдигнете обвинение срещу мен.
— Какво искате да кажете? — попита той.
— Аз съм практикуващ адвокат — обясни Мейсън. — Прокурорите може и да не ме харесват кой знае колко, но репутацията ми в обществото е доста добра. Как си представяте, че ще накарате съдебните заседатели да ме признаят за виновен по свидетелските показания на един престъпник, лежал неведнъж в затвора?
— Дълбоко се заблуждавате — отвърна с каменна физиономия Скудър.
— Освен това човек не може да бъде осъден, без съучастникът му да потвърди деянието — продължи Пери. — Помислете малко върху това и ще разберете докъде бихте могли да стигнете — ако наистина бихте искали да изпипате всички технически детайли.
Скудър присви очи и изпитателно го изгледа, без да може да прикрие одобрението си.
— Значи вашият съучастник е бивш затворник? — попита той.
— О, почакайте — побърза да отвърне Мейсън. — Нека да не допускаме никакви двусмислици, които биха могли да доведат по-късно до недоразумения. Не съм признавал, че имам съучастник. Просто се позовавах на някои членове от закона.
— Пуснете го да си върви, момчета — разпореди заместник-прокурорът.
— Искате да кажете да го оставим на свобода до предявяването на… — започна инспектор Бодфиш.
— Ясно казах да го пуснете да си върви — прекъсна го Скудър. — Да излезе оттук и да отива, където си иска. Както и останалите двама.
Мейсън кимна и подигравателно се усмихна.
— А ще мога ли да си получа и отпечатъците от пръстите си? — попита той.
— Опитайте се да си ги получите — отвърна му сериозно Скудър.
Бордж избърса отново потта от челото си, примигна зад дебелите стъкла на очилата си и каза:
— Все още не сме приключили с тези юнаци.
— Млъквай, Бордж — скастри го прокурорът. — Това е всичко, Мейсън. Махайте се оттук.