Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
Тя замълча за миг, докато слушаше онова, което й говореха от отсрещната страна, след което кимна на Пери Мейсън. След минута заговори отново:
— Здравейте, господин Скудър. Обажда се госпожа Морган Ийвс. Всъщност аз съм истинската госпожа Ийвс, но в никакъв случай не бих искала да казвате на някого, че съм ви се обаждала. Съпругът ми е мошеник. Можете да попроучите досието му под името Джеймс Уитли или Джеймс Кларк… Почакайте само за минутка, не ме прекъсвайте, моля ви. Става дума за процеса, който водите в момента… Съпругът ми сега се подвизава под името Морган Ийвс. Развежда се с мен, но окончателното решение за развод все още не е взето. Това обаче съвсем не го спира. Вече е сключил брак с една медицинска сестра. Името й е Евелин Уайтинг. Живеят заедно в нает апартамент на булевард „Стоктън“ номер 3618. Евелин Уайтинг е медицинската сестра, пътувала в същия параход, на който бе убит Карл Моър. Тя обслужвала някакъв болен на име Роджър Картман, който си бил счупил врата при автомобилна катастрофа и който видял цялото убийство… Да, видял всичко, разбирате ли? Сестрата го била завела до медицинския пункт, за да му даде някакво лекарство. Той си седял в инвалидната количка, когато Карл Моър бил убит. Видял абсолютно всичко.
— Роджър Картман бил платил на Евелин Уайтинг, за да се грижи за него. Изобщо не знаел, че е омъжена. Тя го откарала в апартамента на булевард „Стоктън“ номер 3618 и му казала, че го е наела специално заради него. Двамата с Морган Ийвс кроили планове да измъкнат още пари от него. После разбрали, че той е станал свидетел на убийството, влезли във връзка с Пери Мейсън и адвокатът им платил пет хиляди долара, за да изведат свидетеля извън страната… Картман има желание да свидетелства, но е в безпомощно състояние. Да, прекрасно знам какво говоря. Господин Мейсън и господин Дрейк, детективът, бяха в апартамента и преместиха някъде Картман. Той е със счупен врат и не е в състояние да направи нищо сам… Ако наистина ви трябва свидетел, който е видял всичко по време на убийството, трябва просто да откриете къде са скрили господин Картман. А ако господин Мейсън е нарушил закона, като е дал пари, за да се попречи на един свидетел да се яви в съда, тогава ще можете да пипнете и него… Моля ми само в никакъв случай да не споменавате името ми, защото ще ме убият.
Дела бързо затвори телефона и погледна към Мейсън.
— Как се справих, шефе?
— Беше страхотна — отвърна адвокатът, докато Дрейк поклати тъжно глава.
— Господи! — каза. — Винаги си страдам от идеите, дето ми идват в главата.
— Какво имаме по-нататък в програмата? — попита Дела Стрийт.
— Имаме на разположение няколко часа. Защо не отидем да гледаме някой филм? — предложи адвокатът.
— Съгласна съм — одобри веднага секретарката му.
— Какво ще кажеш за един интересен криминален филм, Пол? — обади се Мейсън.
— Това ще е първото действително умно нещо, което ще направим тази вечер, Пери. Предполагам, че все пак си подготвил някакъв план, но явно е нещо твърде сложно за мен, така че не мога да го проумея. По-скоро имам чувството, че направо си полудял.
— Нещата не са чак толкова лоши, Пол — успокои го приятелят му. — Моята лудост се подчинява на известни правила.
— Радвам се, че мислиш така — отвърна детективът. — Защото на мен всичко ми прилича на онези шантави истории, по време на които всеки върши разни безумни неща. Господ ми е свидетел, Пери, че докато Дела разговаряше по телефона със Скудър, очаквах всеки момент и ти да се включиш и да го попиташ как така лесно се е хванал на въдицата.
Дела ги откара до близкото кино в района и паркира колата. Тримата влязоха заедно в ярко осветеното фоайе. Мейсън купи билети.
— Е, поне ще мога да си почина няколко минути… — започна Дрейк. — Господи, Пери, трябва да ти кажа, че съм гледал и преди този филм и никак не ми хареса.
Дела Стрийт паркира наетата кола близо до хотела. Мейсън й помогна да слезе, хвана я под ръка и тръгна с нея по тротоара пред хотела. Чу зад гърба си предупредителното възклицание на Дрейк и само след миг някаква ръка го сграбчи за рамото. Извърна се рязко и забеляза пред себе си доста едър мъж с черно палто. Зелените му очи изглеждаха леко замъглени зад дебелите стъкла на очилата.
— Къде бяхте? — попита той.
Мейсън извърна глава към входа на хотела, но непознатият не пускаше рамото му.
— Кой се интересува? — попита адвокатът.
— Областният прокурор.
— Кажете му, че току-що се връщам от кино — заяви адвокатът.
Откъм входа на хотела се появи още един внушителен мъж, който застана плътно до Пол Дрейк.