Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
Адвокатът тръгна пръв по осветените стълби.
Докато пътуваха към хотела, той се обърна с усмивка към Дрейк:
— Е, Пол, не се оказа толкова лошо, колкото очакваше, нали?
— Май нещо бъркаш, Пери — тъжно отвърна детективът.
— Може би искаше да кажеш: „Е, Пол, май не се оказа толкова лошо, колкото смяташе, че ще е, нали?“
— Добре де, важното е, че вече всичко се изясни, Пол — каза Пери.
— Да не би да искаш да кажеш, че областният прокурор ще се откаже? — намеси се Дела Стрийт.
— Господи, не, разбира се — обясни й адвокатът. — Та той едва сега започва. Но нали точно към това се стремяхме: да го накараме да се заеме с тази работа.
— Е, накарахме го — съгласи се Дрейк.
Чарлс Уитмор Дейл очакваше Мейсън пред хотела.
— Мога ли да поговоря с вас няколко минути, адвокате? — попита той.
— Да, ако сте готов да дадете десетте хиляди долара — отвърна му с усмивка Мейсън.
— Готов съм, но бих искал да обсъдя още едно нещо с вас — каза Дейл.
— Качете се — покани го Мейсън.
Когато седнаха в стаята на адвоката, Дейл погледна многозначително към Дела Стрийт.
— В допълнение към споразумението, което правя с госпожа Моър, Мейсън, имам още един важен въпрос, който бих искал да обсъдя с вас — започна той.
— Добре, казвайте — подкани го адвокатът. — Нямам никакви тайни от Дела. Но нека най-напред уредим въпроса с онези десет хиляди долара.
— Приготвихте ли писменото споразумение? — попита Дейл.
Пери кимна, като му подаде написан на машина документ, който съдържаше и подписа на госпожа Моър. Дейл го изчете внимателно, след това го сгъна и го прибра в джоба си. После отвори портфейла си, извади оттам десет банкноти по хиляда долара и ги подаде на адвоката.
— А сега говорете — подкани го Мейсън.
— Става дума за дъщеря ми Селинда.
— Какво се е случило?
— Тя е получила призовка да се яви като свидетел по това дело. Всъщност става дума за нещо съвсем незначително. Най-случайно е забелязала, че госпожа Нюбъри тича надолу по стълбите от горната палуба. Госпожа Нюбъри държала в ръка пояса с парите на съпруга си, а роклята й била мокра.
— Кога по-точно е станало това: колко време е било минало, след като се е чул сигналът за човек зад борда? — попита Мейсън.
— Селинда не си спомня съвсем ясно — отвърна посетителят.
— За какво по-точно бихте искали да се консултирате с мен? — продължи с въпросите адвокатът. — След като областният прокурор е изпратил призовка на дъщеря ви, тя би трябвало да разговаря с него, а не с мен.
— Просто ми се искаше да поговоря с вас за темперамента на Селинда — обясни гостът. — Тя е доста нервна. Досега не се е явявала пред съд, а и наскоро прочете във вестниците за ужасния кръстосан разпит, на който сте подложили госпожица Ейлийн Фел. Мислех си, че ще е възможно да постигнем някакво споразумение, господин Мейсън, така че Селинда да не става обект на подобен кръстосан разпит.
— Какво споразумение имате по-точно предвид? — попита адвокатът.
— Ами това е доста деликатен въпрос, така че не бих искал да изпаднете в някакво заблуждение относно истинските ми намерения — започна Дейл. — Доколкото разбрах, пет от хилядарките, които току-що ви дадох, ще бъдат като ваш хонорар, а останалите пет ще се върнат на госпожа Моър. Като имам предвид изключителната защита, която осигурявате на вашата клиентка, все ми се струва, че заслужавате да получите по-висок хонорар. И тъй като пътувахме заедно с нея, аз съм готов да направя нещо за госпожа Моър.
— Което се изразява в добавяне на някаква сума към хонорара ми? — уточни Мейсън.
— Да — отвърна Дейл.
На устните на адвоката се появи дяволита усмивка.
— Смятам, че ви разбрах прекрасно, господин Дейл — каза той. — И трябва искрено да ви кажа, че наистина се радвам, че дъщеря ви ще се яви като свидетел в съда.
— Така ли? — учуди се гостът. — А аз си мислех, че фактът, че дъщеря ми е забелязала госпожа Моър в момента, когато е тичала с онзи колан с парите, ще е може би… е, би могъл да навреди на обвиняемата.
— Няма значение — бе категоричен адвокатът. — Когато Селинда застане на свидетелското място, ще бъда длъжен посредством кръстосания разпит да покажа нейните лични пристрастия към страните по делото.
— Съвсем случайно научих, че Селинда е открила по някакъв начин, че Бел е завършила университета в Южна Калифорния; че е изпратила специална телеграма до Руни с молба да разбере нещо повече за Бел Нюбъри, випускничка на същия университет. Руни не се е нуждаел от кой знае каква допълнителна информация, за да открие, че Бел Нюбъри е доведена дъщеря на Карл Моър. Селинда е искала да унизи Бел Нюбъри. Според нея най-добрият начин да го постигне е бил, като осигури полицаи на пристанището, които да арестуват Моър още при слизането му от парахода. Имам основания да вярвам, че именно тя е подготвила всичко това. Така че по време на кръстосания разпит ще използвам правото си и ще покажа, че свидетелката всъщност е пристрастна.