Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
„Квартира“! По-точно килия. Гуинивър погледна объркано непознатата жена. Все едно беше влязла в гостоприемница, а не в затвора Тауър. Не знаеше, че тук всички затворници бяха от благороден произход и комендантът и жена му се отнасяха към тях като към равни, с необходимото уважение и почитание — освен ако изрична заповед не бе разпоредила друго.
— Признавам, че бих се радвала на малко топлина, мадам — проговори учтиво тя и влезе в затопления от буен огън салон.
— Свалете тази мокра наметка. Ама каква ужасна вечер! Боя се, че зимата скоро ще дойде. — Жената на коменданта бъбреше без прекъсване, докато помагаше на Гуинивър да свали наметката си и да се настани пред огъня.
— Както виждам, нямате багаж. Поне сухи дрехи. — Непринуденият й тон беше в противоречие с кафявите очи, в които светеше хумор. Предположението й беше съвсем правилно — арестуването беше станало внезапно, както често се случваше в последно време. Лорд-пазителят на печата умело манипулираше краля да върши неща, които бяха от полза лично за Кромуел.
— Утре ще ми донесат необходимото — отговори Гуинивър и протегна измръзналите си ръце към огъня.
— Ще видя какво мога да намеря, за да се преоблечете… докато пристигнат нещата ви — обеща дамата. — Нали ще хапнете с нас?
— Не искам да ви създавам затруднения, мадам. Много сте добра.
— Но това е нормално — отговори с усмивка жената и енергично позвъни. На вратата се появи млада слугиня. — Лиза, донеси на гостенката нещо за ядене. Купичка бульон, парче пастет от дивеч и сирене.
Слугинята направи реверанс и — побърза да изпълни заповедта. Домакинята се извини и остави Гуинивър сама до огъня. След това необичайно дружелюбно посрещане, което й изглеждаше недействително, страхът й бе поотслабнал, но беше убедена, че няма да продължи по същия начин.
В залата дамата разговаряше сериозно със съпруга си.
— Бедната жена е замръзнала, Оливър. Заповядай да запалят огън в стаята й, поне тази вечер — настоя тя. — Няма дори бельо за смяна… нищичко. Явно е станало много набързо.
— Лорд-пазителят на печата винаги действа бързо. Но от документа става ясно, че лейди Малори е тук по заповед на краля.
Жената потрепери.
— Още една бедна душа, затворена по кралска заповед — прошепна тя. — С какво може да е обидила Негово величество? Да не би да е отказала да сподели леглото му?
— Я си дръж езика — предупреди я съпругът й и се огледа да не би да ги подслушват.
— Е, мога само да й пожелая да не я сполети съдбата на другата, която беше затворена тук — продължи тъжно жена му. — Бедната кралица Ан!
— Тя престъпи свещените брачни клетви и обезчести леглото на краля — напомни й комендантът.
— Така твърдят обвинителите й — възрази сърдито жена му.
— Нямаме право да поставяме под въпрос решенията на краля — отвърна строго той. — Ще подслоня дамата в Уайт Тауър. Стаята е просторна и сравнително удобна. Ще заповядам да запалят огън в камината, тъй като в заповедта не се казва нищо по този въпрос.
— Много ти благодаря. Ще я нахраня, преди да я отведат. — Жената кимна и се върна в салона при гостенката си.
Слугинята донесе яденето и Гуинивър се нахрани с необичаен апетит. Бульонът я стопли, пастетът и сиренето й дадоха сили; чашата вино я ободри. Опитваше се да не мисли как Хю щеше да обясни отсъствието й на децата. Ако започнеше да мисли за тях, щеше да се разплаче и само да влоши положението си.
Докато се хранеше, домакинята я наблюдаваше с майчинска загриженост.
— Вие сте нова в Лондон, нали, мадам?
— Пристигнах едва вчера — отговори Гуинивър и остави лъжицата в празната купичка.
Жената явно искаше да чуе по-подробно обяснение, но остана разочарована. Гуинивър изпи виното и рече с искрена благодарност:
— Много сте добра, мадам. Наистина имах нужда да се подкрепя.
— Да, веднага разбрах — кимна жената и се обърна, тъй като в този миг влезе мъжът й.
— Ако сте се нахранили, милейди, ще ви отведат в квартирата ви — съобщи той.
— Благодаря ви. Съпругата ви беше много мила. — Гуинивър стана веднага и посегна към мократа си наметка.
— Ще ви дам една от нощниците си, докато донесат нещата ви. — Домакинята излезе и след малко се върна с подплатен вълнен халат. — Реших, че това ще ви предпази най-добре от нощния студ.
— Много сте любезна. — Гуинивър метна халата на ръката си.
— Ако сте готова… — Комендантът тръгна напред и тя го последва. Сърцето й биеше до пръсване, куражът отново я напусна.
Прекосиха двора, изкачиха една каменна стълба и влязоха в една от кръглите кули. Срещу входа имаше дъбова врата, избита в дебелата каменна стена. Комендантът отвори с голям ключ, блъсна вратата и пантите изскърцаха тревожно.