Повест за Настрадин Ходжа
- Автор: Соловьов Леонид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Далчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за Настрадин Ходжа». Краткое содержание книги:
— О, повелителю! — обяснил началникът на стражата. — Тоя човек е бил дълго време шпионин при двореца на бухарския емир и познава много добре Настрадин Ходжа. После тоя човек се премести в Стамбул и аз го взех на длъжност шпионин, на която длъжност се намира и сега.
— Видя ли го? — прекъснал началника султанът, като се обърнал към шпионина. — Видя ли го с очите си?
Шпионинът отговорил утвърдително. Не, Той не можел да се припознае! И заедно с Настрадин Ходжа яздела някаква жена на бяло магаре.
— Защо не го хвана веднага! — провикнал се султанът. — Защо не го предаде в ръцете на заптиите!
— О, сияйни повелителю! — отговорил шпионинът и паднал, треперейки, на колене — В Бухара веднъж попаднах в ръцете на Настрадин Ходжа и ако аллах не се беше смилил, не бих се измъкнал от тях жив! И когато днес го видях по улиците на Стамбул, зрението ми се помъти от страх, а когато се опомних, той вече беше изчезнал.
— Такива са шпионите! — възкликнал султанът и очите му блеснали във приведения началник на стражата. — Само видът му ги хвърля в ужас!
Той ритнал Сипаничавия шпионин и се оттеглил в покоите си, придружен от дълга върволица черни роби.
Везирите, сановниците, поетите и мъдреците се спуснали в тревожно шумяща тълпа към изхода. След пет минути в градината не останал никой освен началника на стражата, който, загледан в пустото пространство с втренчени мътни очи, безсилно се отпуснал на мраморния край на шадравана и дълго седял, заслушан самотно в тихия плисък и смях на фонтаните. И сякаш само в един миг така изпосталял и изсъхнал, че, ако жителите на Стамбул го видели, щели да хукнат кой накъдето завърне, без да приберат изгубените си чехли.
А сипаничавият шпионин тичал по това време запъхтян из нажежените улици към морето. Там той намерил един арабски кораб, готов да отплава. Стопанинът на кораба, който ни най-малко не се съмнявал, че вижда пред себе си избягал от тъмницата разбойник, поискал прекомерна цена: шпионинът не се пазарил, изтичал на палубата и се заврял в едно тъмно мръсно кьоше. После, когато тънките минарета на Стамбул потънали в синята омара и свеж вятър издул платната, той изпълзял от убежището си, обиколил кораба, надзърнал в лицето на всеки човек и най-сетне се успокоил, като се уверил, че Настрадин Ходжа не е на кораба.
Оттогава целия си останал живот сипаничавият шпионин прекарал в постоянен и непрекъснат страх: където и да пристигал — в Багдад, в Кайро, в Техеран или Дамаск, — той не успявал да преживее спокойно повече от три месеца, защото в града бездруго се появявал Настрадин Ходжа, И треперейки при мисълта за среща с него, сипаничавият шпионин бягал все по-далеч и по-далеч; тук ще бъде уместно да сравним Настрадин Ходжа с могъщ ураган, който с диханието си гони непрестанно пред себе си сух жълт лист, откъсва го от тревата и го издухва из пукнатините. Така бил наказан сипаничавият шпионин за всичкото зло, което причинил на хората!
А на другия ден в Стамбул се заредили чудни и необикновени събития… Но човек не бива да разправя за онова, на което не е бил сам свидетел, и да описва страни, които не е видял; с тези думи ние ще завършим в нашето повествование последната глава, която би могла да послужи за начало на нова книга за по-нататъшните приключения на несравнимия и безподобен Настрадин Ходжа в Стамбул, Багдад, Техеран, Дамаск я много други прославени градове…
1940
КНИГА ВТОРА
ОМАГЬОСАНИЯТ ПРИНЦ
Много странствувах аз по различни краища на земята; гостувах на много народи и от всяка нива откъсвах по клас, понеже е по-добре да ходиш бре, отколкото с тесни обувки, по-добре е да търпиш всички несгоди на друма, отколкото да седиш в къщи… И още ще кажа: всяка нова пролет трябва да се избира и нова любов; приятелю, миналогодишният календар не струва за днес!