Повест за Настрадин Ходжа
- Автор: Соловьов Леонид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Далчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за Настрадин Ходжа». Краткое содержание книги:
— Не. Не сме се докосвали до него.
— Ай-ай-ай! — с укор рекъл Настрадин Ходжа. — Мигар не разбирате, о, жители на Бухара, надарени изобилно с благородство, но ощетени мъничко в ума, че ако тази чанта попадне в ръцете на наследниците на лихваря, те ще изстискат от вас всички дългове до последния грош! Подайте ми чантата му!
Десетки хора, като викали и се блъскали, се спуснали да изпълнят заповедта на Настрадин Ходжа, донесли мократа чанта и му я подали.
Той извадил наслука една разписка.
— Сарачът Мамед! — викнал той. — Кой тук е сарачът Мамед?
— Аз — отговорил един тънък, треперлив глас; от тълпата излязъл напред мъничък старец в пъстър, до немай-къде окъсан халат и с брадица от три косъма.
— Утре ти, сарачо Мамед, трябва да платиш по тази разписка петстотин танга. Но аз, Настрадин Ходжа, те освобождавам от заплащането на дълга; похарчи тези пари за свои потреби и си купи нов халат, защото твоят прилича на узряла памукова нива: из него отвсякъде се подава памук!
С тези думи той скъсал разписката на парчета. Така постъпил с всички разписки. Когато била скъсана и последната, Настрадин Ходжа замахнал силно и запокитил чантата във водата.
— Нека тази чанта лежи на дъното винаги и вечно! — възкликнал той. — Нека никога никой не я преметне на рамо! О, благородни жители на Бухара, няма по-голям позор за човека от носенето на такава чанта и каквото и да се случи с всекиго от вас и ако дори някой от вас забогатее, което впрочем е малко вероятно, докато е жив нашият слънцеподобен емир със своите неуморими везири — но ако се случи някой от вас да забогатее, никога не бива да надява такава чанта, за да не покрие с вечен позор и себе си, и потомството си до четиринайсето коляно! А освен това трябва да помни, че на света съществува Настрадин Ходжа, който не обича да се шегува — вие всички видяхте какво наказание наложи той на лихваря Джафар! Сега аз се прощавам с вас, о, жители на Благородна Бухара, дошло е време да заминавам на далечен път! Гюлджан, ще дойдеш ли с мене?
— Ще дойда където поискаш! — рекла тя.
Жителите на Бухара изпроводили Настрадин Ходжа, както подобава. Ханджиите докарали на годеницата бяло като памук магаре, по него нямало нито едно тъмно петънце и то горделиво сияело, застанало до своя сив събрат, стария и верен спътник на Настрадин Ходжа в скитанията му. Но сивото магаре ни най-малко не се смущавало от това бляскаво съседство, спокойно дъвчело зелената сочна детелина и дори отблъсквало с муцуна муцуната на бялото магаре, сякаш с това му давало да разбере, че въпреки безспорното си превъзходство в боята, бялото магаре още далеч няма пред Настрадин Ходжа такива заслуги, каквито има то, сивото магаре.
Ковачите домъкнали едно голямо подвижно ковашко огнище и още там подковали двете магарета, сарачите подарили две богати седла: едно украсено с кадифе — за Настрадин Ходжа, друго украсено със сребро — за Гюлджан. Съдържателите на чайхани донесли два чайника и два хубави китайски филджана, оръжейникът — сабя от знаменитата стомана гурда, за да има с какво да се брани Настрадин Ходжа от разбойниците из пътя; килимарите донесли чулове, въжарите — изплетено от косми ласо, което, разстлано в пръстен около спящия, предпазва от ухапването на отровна змия, защото змията, като се набожда на твърдите косъмчета, не може да пропълзи през него.
Донесли подаръците си тъкачите, медникарите, шивачите, обущарите; цяла Бухара с изключение на моллите, сановниците и богаташите стягала за път своя Настрадин Ходжа.
Грънчарите стоели настрана печални; те нямали какво да подарят. За какво му е на човека из път глинен кърчаг, когато има бакърен, подарен от бакърджиите?
Но ненадейно най-старият от грънчарите, който наброявал вече над сто години, издигнал глас:
— Кой казва, че ние, грънчарите, не сме подарили нищо на Настрадин Ходжа? А мигар неговата годеница, тая прекрасна девойка, не произлиза от славното и знаменито съсловие на бухарските грънчари?
Грънчарите се развикали и загълчали, изпаднали в пълен възторг от думите на стареца. После те дали от свое име на Гюлджан строга поръка — да бъде на Настрадин Ходжа вярна, предана другарка, та да не накърни славата и честта на съсловието.
— Наближава изгрев слънце — обърнал се Настрадин Ходжа към народа. — Скоро ще отворят градските порти. Аз и годеницата ми трябва да заминем незабелязано! Ако дойдете да ни изпращате, стражата ще помисли, че всички жители на Бухара са решили да напуснат града и да се преселят на друго място, ще затворят портите и няма да пуснат никого. Затова разотидете се по домовете си, о, жители на Благородна Бухара, нека вашият сън бъде спокоен и нека никога не надвисват над вас черните криле на бедата, и нека Делата ви преуспеят! Настрадин Ходжа се сбогува с вас! За дълго ли? И аз самият не зная…