Аз извърших седем пътешествия и за всяко пътешествие има чуден разказ, който вълнува умовете.
„Хиляда и една нощ“
И той се появил там, където съвсем не го очаквали. Появил се в Стамбул.
Това станало на третия ден, след като султанът получил писмо от бухарския емир. Стотици глашатаи обикаляли градовете и селата на Светлата Порта и известявали народа за смъртта на Настрадин Ходжа, Зарадваните молли два пъти на ден, сутрин и вечер, разгласявали в джамиите писмото на емира и възнасяли благодарност на аллаха.
Султанът пирувал в дворцовата си градина, в прохладната сянка на тополите, оросявани от влажния прашец на шадраваните. Наоколо се тълпели везири, мъдреци, поети и други дворцови слуги, които жадно очаквали подаяние. Върволици черни роби шетали с подноси, от които се виел дим, с наргилета и кърчази в ръце. Султанът бил в много добро настроение и непрестанно се шегувал.
— Защо днес въпреки тоя пек във въздуха се усеща сладостна лекота и благоухание? — с лукаво зажумени очи питал той мъдреците и поетите. — Кой от вас ще отговори достойно на нашия въпрос?
И те, като хвърляли умилни погледи към кесията в ръцете му, отговаряли:
— Диханието на нашия пресветъл повелител насити въздуха със сладостна лекота, а благоуханието се разпространи, защото душата на нечестивия Настрадин Ходжа престана най-сетне да излива гнусната, си смрад, която по-рано отравяше целия свят.
Настрани, наблюдавайки реда, стоял пазителят на спокойствието и благочестието в Стамбул — началникът на стражата, който се отличавал от своя достоен бухарски, събрат Арсланбег само по голямата си свирепост и необикновената си мършавина. Тия качества се съчетавали у него, жителите на Стамбул отдавна били забелязали това и всяка седмица с тревога в очите разпитвали дворцовите теляци за състоянието, в което се намират почтените телеса на началника: ако сведенията били зловещи, всички жители, които живеели близо до двореца, се изпокривали по домовете си и не излизали нийде без крайна необходимост до следващия ден за баня. Та ето, същият този началник, който докарвал всичко живо до трепет, стоял настрани; главата му, увенчана с чалма, стърчала на дългия му и тънък врат като на върлина. (Мнозина жители на Стамбул потайно биха въздъхнали, ако чуеха това сравнение!)
Всичко вървяло много добре, нищо не помрачавало празника и не предвещавало нещастие. И никой не забелязал дворцовия надзирател, който се промъкнал ловко, както си знаел, между придворните и като се приближил до началника на стражата, му пошепнал нещо. Началникът трепнал, лицето му се изкривило и той с бързи крачки излязъл подир надзирателя. След минута се върнал — блед, с треперещи устни. Като разбутал придворните, приближил се до султана и се пречупил надве в поклон пред него:
— О, велики повелителю!…
— Какво има пък сега? — недоволно попитал султанът. — Мигар и в такъв ден не можеш да премълчиш своите тъмничарски новини? Хайде, казвай по-скоро!
— О, сияйни и велики султане, езикът ми отказва…
Султанът се разтревожил, сбърчил вежди. Началникът на стражата завършил полушепнешком:
— Той е в Стамбул!
— Кой? — глухо попитал султанът, макар че веднага разбрал за кого става дума.
— Настрадин Ходжа!
Началникът на стражата изговорил това име тихо, но придворните имат тънък слух; по цялата градина прошумоляло:
— Настрадин Ходжа! Той е в Стамбул!… Настрадин Ходжа е в Стамбул!
— Откъде знаеш? — попитал султанът; гласът му пресипнал. — Кой ти каза? Възможно ли е това, щом имаме писмо от бухарския емир, в което той с царствената си дума ни уверява, че Настрадин Ходжа не е вече между живите!
Началникът на стражата дал знак на дворцовия надзирател, който довел при султана някакъв човек с плосък нос върху сипаничаво лице с жълти неспокойни очи.
