Повест за Настрадин Ходжа
- Автор: Соловьов Леонид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Далчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за Настрадин Ходжа». Краткое содержание книги:
Десетки ръце подхванали чувала.
Носете го след мене — рекъл Юсуф, като осветявал пътя с факла.
Сложили чувала под едно столовато дърво на тревата. Стълпеният наоколо народ чакал мълчаливо.
Юсуф извадил нож, разрязал предпазливо чувала надлъж, погледнал лицето на мъртвия и изведнъж отскочил, застанал облещен, като се силел да промълви нещо с непокорен език.
Съдържателят на чайханата Али се спуснал при Юсуф на помощ, но и него сполетяло същото; той извикал и изведнъж се строполил по гръб, обърнал към небето дебелия си търбух.
— Какво се е случило? — загълчали в тълпата. — Пуснете ни, покажете ни го!
Гюлджан, ридаейки, паднала на колене, навела се над бездиханното тяло, но някой свел факла и тя отскочила в безмерен страх и почуда.
Тогава надошли с факли от всички страни, брегът се озарил ярко и общ могъщ вопъл разтърсил тишината на нощта:
— Джафар!
— Това е лихварят Джафар!
— Това не е Настрадин Ходжа!
Настъпило вцепенение, смут, а после хората изведнъж закрещели, накачили се един другиму по рамене-, те, почнала тъпканица и блъсканица; всеки искал да се убеди със собствените си очи. С Гюлджан ставало нещо невероятно, старият Нияз побързал да я отведе по-далеч от брега, защото се страхувал за разума й: тя плачела и се смеела, вярвала и не вярвала и току се втурвала да погледне пак.
— Джафар, Джафар! — носели се ликуващи викове, в които тънел безследно далечният шум от веселбата в двореца. — Това е лихварят Джафар! Той е! И неговата чанта с разписките за дълговете е тук!
Минало много време, докато някой се опомнил и попитал, отправяйки своя въпрос към всички:
— Но къде е тогава Настрадин Ходжа?
По цялата тълпа от единия до другия край прокънтял викът!
— Но къде е тогава Настрадин Ходжа? Къде се е дянал нашият Настрадин Ходжа?
— Тук е той, тук е — разнесъл се познат спокоен глас и всички, като се обърнали, видели с учудване живия и несъпровождан от стражари Настрадин Ходжа, който вървял, прозявал се и се протягал лениво: той неусетно заспал на гробището и затова закъснял да дойде при езерото.
— Аз съм тук! — повторил той. — Комуто съм нужен, нека дойде! О, благородни жители на Бухара, защо сте се събрали при езерото и какво правите в тоя късен час?
— Как защо сме се събрали? — отговорили стотици гласове. — Ние се събрахме, о, Настрадин Ходжа, за да се простим с тебе, да те оплачем и погребем достойно.
— Мене ли? — рекъл той. — Да ме оплаквате?… О, благородни жители на Бухара, не познавате добре Настрадин Ходжа, ако мислите, че той някога е възнамерявал да умре! Аз просто си полегнах да отдъхна край гробището, а вие вече сте решили, че съм умрял!
Той не можал да каже нищо повече, защото върху му налетял с вик дебелият съдържател на чайханата Али, а след него — ковачът Юсуф; Настрадин Ходжа едва не се задушил в горещите им прегръдки. Ситно подтичвайки, довтасал Нияз, но тълпата веднага изтикала стареца. Настрадин Ходжа се озовал в средата на голяма навалица, всеки искал да го прегърне и да се здрависа с него, а той, минавайки от прегръдки в прегръдки, се стремял натам, където се чувал сърдитият и нетърпелив глас на Гюлджан, която напразно се мъчела да си проправи път към него. Когато най-сетне се срещнали, Гюлджан увиснала на врата му. Настрадин Ходжа я целунал пред всички, като открил покривалото й, и никой, дори най-ревностните пазители на законите и приличията, не посмял да види в това нещо осъдително.
Настрадин Ходжа вдигнал ръка и призовал към тишина и внимание.
— Вие сте се събрали да ме оплаквате, о, жители на Благородна Бухара! Та не знаете ли вие, че съм безсмъртен!
Тоя стоял, озарен от яркия пламък на съскащите факли; тълпата дружно подела, песента му и над нощната Бухара се понесло с шум, звън и ликуване:
Колко далеч бил дворецът от тая веселба и това ликуване!
— Разкажи! — извикал някой. — Разкажи как се изхитри да удавиш вместо себе си лихваря Джафар!
— Да! — спомнил си Настрадин Ходжа. — Юсуф! Помниш ли клетвата ми!
— Помня! — обадил се Юсуф. — Ти я удържа, Настрадин Ходжа!
— Къде е той? — попитал Настрадин Ходжа. — Къде е лихварят? Взехте ли чантата му?