Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Изчезналият крал

Докато ние продължавахме своето проучване, а френският печат от време на време поместваше нещичко по въпроса, се появяваха нови и нови „Документи на Братството“. Както и дотогава, някои излизаха под формата на книги, други — като напечатани с подръчни средства брошури, депозирани в Националната библиотека в Париж, при всички положения обаче те само заплитаха загадката. Зад изданията явно стоеше някой, ала целите му си оставаха неясни. Понякога ни идваше да зарежем всичко, да го таксуваме като изкусна шега или гигантска измама. Но ако това бе вярно, излизаше, че някой столетия наред поддържа тази измама и й посвещава толкова много време, енергия и средства, че тя вече едва ли може да се нарече измама. Всъщност преплитащите се нишки, цялостната канава на „Документите на Братството“ наподобяваха не шега, а истинско произведение на изкуството, в което човек открива и изобретателност, и блясък, и заплетена интрига, и исторически познания, и сложен замисъл, достойни например за Джеймс Джойс. И ако „Бдение над Финеган“ прилича донякъде на шега, няма съмнение, че създателят на творбата я е възприемал съвсем сериозно.

Важно е да отбележим, че „Документите на Братството“ не се свеждат до най-обикновена „купчина“ листове, до начинание, около което се вдига шум и което със своите безкрайни продължения и допечатки се е превърнало в доходоносна индустрия. „Документите“ не могат да бъдат сравнявани например с „Колесниците на боговете“ на Фон Деникен, където са събрани любопитни факти за Бермудския триъгълник, или с книгите на Карлос Кастанеда. Каквито и подбуди да се криеха зад написването на „Документите“, те при всички положения не бяха финансови. В случая парите не бяха решаващ фактор. Ако излезеха под формата на книга, най-важните „Документи на Сион“ щяха да се превърнат в бестселър, но ето че техните автори не ги издаваха за широкия читател: ограничаваха се с направени с подръчни средства издания в малък тираж, които можеха да бъдат открити единствено в Националната библиотека, и то не винаги. А информацията, появяваща се под формата на книги, не бе случайно или произволно подбрана и най-често не бе резултат от проучванията на независими изследователи. В по-голямата си част явно имаше един-единствен източник — тесен кръг от хора, които много пестеливо, сякаш с капкомер съобщаваха новите данни, водени от наглед предварително уточнен план. Всеки нов факт променяше поне мъничко общата картина, добавяше нова плочка в мозайката. Доста от тези факти биваха подписвани с различни имена, сякаш идваха от различни хора, всеки от които потвърждава написаното от другите и му вдъхва достоверност.