Само напред
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кремена Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Само напред». Краткое содержание книги:
Тук световете на реалността, бъдещето и сънищата съществуват паралелно. А главният герой Старк е един от малцината, способни да преминават техните граници. Той трябва да открие отвлечения висш служител Фел Окланд сред непознатите и странни общества на града, въоръжен единствено със своя ум и забележителното си чувство за хумор. Това е началото на едно зашеметяващо преследване, изпълнено с объркващи ходове и напрежение.
На романа „Само напред“ могат да се дадат много определения — фантастика, фентъзи, хорър, черна комедия… Важното е, че той заслужава вниманието на всеки, който обича фантастиката.
Вървях насам натам из острова и потривах ръце да се постопля. Кондензиран облак закриваше лицето ми. Не можех да си спомня. Не можех да си спомня мелодията.
Най-лошото беше, че знаех — замъкът бе само топъл отдих. Не беше забавно, в никакъв случай, но според стандарта на Рейф това бе лек сън. Бяха изминали осем години, откакто бях срещнал себе си, осем години, в които бях успявал да водя случайните страдалци безопасно през Страната на Звездите. Сигурност ми даваше увереността, че рискът идва само от чудовищата на другите.
Но сега ситуацията се беше променила. Не бях в безопасност — личността, която представлявах толкова време, си бе отишла. Бе подкопана, ограбена, раздрана. Отново бях само аз и се страхувах. Бях забравил какво е да си само ти. Крачех нервно по острова и мислех какво, по дяволите, ще бъде следващото събитие. И работех по спомените си. Трябваше да измина дълъг път, да си спомня кой съм бил някога. Изгубеният Рай или Намереният Рай? Вие ми кажете.
Тогава ме озари интуицията ми. Погледнах зад мен. Там нямаше нищо.
Три минути по-късно там имаше нещо. Не на острова, върху който стоях, а в далечината на разстояние около двайсет острова идваше Нещо като буревестник към мен. Все още не можех да разбера какво е, но бях сигурен в едно. Че не искам да го срещна и да се запознавам, че нямам никакво желание да влизам в каквито и да било взаимоотношения с него.
Какво представляват Нещата? Ами, убийте ме, ако знам, всъщност. Личи и по начина, по който ги назовавам. Те са просто лоши неща. Като отмъстителните моторни лодчици, които вълнуват водата и създават вълни в Страната на Звездите. Не толкова ги виждате, колкото усещате ефекта им. Винаги са били там. Въпреки че, мисля си, днес са повече, отколкото преди и със сигурност са много по-злобни. Повечето от хората, които бях превел през Страната на Звездите, страдаха от ефекта на Нещо, което безцелно се е намесвало в потока им и е обърквало течението. Имало е случаи, когато Нещо е помагало на посоката на потока, но не често и не напоследък. Всъщност от осем години не се бе случвало.
При нормално стечение на обстоятелствата аз се справям ефективно с Нещата, въпреки че това не е неизменно правило. Не е точна наука, нито пък е лесно и ти изпива силите. Затова няколко дни след всяка работа не ставам за нищо. Представляват невидими лепкави сфери — търкалят се в стая, пълна с пепел. Колкото повече се търкалят, толкова повече прахоляк събират. Колкото по-тежки стават, толкова по-бързо се търкалят. Важно е да знаеш как да ги спреш да преследват клиента ти, да не се търкалят точно в неговия прахоляк. Придобил съм опит с годините и вече съм по-умел, докато те са останали малко или много същите.
Ала сега нещата ще са по-различни. Сега те ще са по-силни, по-лепкави, по-големи и по-бързи. Щях да посрещна едно от тях рано или късно, но не исках да е точно в този момент. Все още се чувствах изтощен от замъка, все още се оглеждах нервно през минута-две да проверя там ли са ми панталоните. Посрещането на Нещо изисква голяма психическа стабилност и решимост. Макар и да се възстановявах по-бързо, отколкото всеки друг, не исках да посрещам повече трудности, отколкото можех да поема. А вече нямах власт над Страната на Звездите и не можех да очаквам специално отношение.
По-скоро, за да потвърдя мислите си, отколкото с някаква надежда, легнах на ръба на острова и погледнах надолу. Каменната колона, върху която стоях, изглеждаше напукана и ронлива. Малко бяха удобните и приветливи ниши. Веднага ми се зави свят. Това потвърди притесненията ми. Тази колона не приличаше на онази под замъка. Тук целта бе в спускането. Знаех, че ако се опитам да се спусна надолу, гравитацията ще си свърши работата. Удобните пукнатини за стъпване бяха трик, опит да ме изкушат да сляза. Това означаваше две неща. Първо, че каквото и да се намираше долу, то нямаше да е приятно. И второ, по-лошо, че Страната на Звездите още веднъж започваше да се деформира под натиска на някой друг.
Изправих се и отново погледнах в далечината. Нещото приближаваше — намираше се само на пет острова от мен. Все още нямаше какво да се види, но аз знаех, че то идва. Усеща се нещо във въздуха, когато някой е наблизо, нещо в тила ви. Все едно гледате някое тайно място или гробище през нощта. Някаква болка в палците ви подсказва, че идва нещо лошо.