Само напред
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кремена Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Само напред». Краткое содержание книги:
Тук световете на реалността, бъдещето и сънищата съществуват паралелно. А главният герой Старк е един от малцината, способни да преминават техните граници. Той трябва да открие отвлечения висш служител Фел Окланд сред непознатите и странни общества на града, въоръжен единствено със своя ум и забележителното си чувство за хумор. Това е началото на едно зашеметяващо преследване, изпълнено с объркващи ходове и напрежение.
На романа „Само напред“ могат да се дадат много определения — фантастика, фентъзи, хорър, черна комедия… Важното е, че той заслужава вниманието на всеки, който обича фантастиката.
Страната на Звездите държи отворен този прозорец, широко отворен и позволява на детето да избяга. Оттук идва и името й. Представете си, че сте на четири, представете си, че мечтаете. Още не знаете какво е мечта, но гледате към звездите.
Ала това не е всичко, което може да си спомните там. Не всичко в детството е чудесно, слънчево и сладко. Някои спомени са объркващи и горчиви, а други са ужасни и страховити.
Може би сте се будили нощем с усещането, че някой стои над вас и сте разбрали какво ще ви се случи. Може би, като Джи, сте израснали в кошмар, където лудата ви майка е убила баща ви пред вас и е запазила тялото му в стаята, докато то се е превърнало във вонящо петно на пода. Може би всичко, което правите, всичко, което чувствате, е зависимо от нещо ужасно, което не искате да си спомните. Изречените и неизречени, състоялите се и несъстояли се неща се срастват в Нещо Лошо, което пулсира дълбоко във вас. Това са чудовищата и затова те не могат да умрат докрай — защото са неразделна част от човека, сенки зад очите, които го отличават от другите.
Когато сте се родили, е затрептяло пламъче, което осветява живота ви. Остарявате, но светлината все още ви следва и проблясва, сякаш се процежда през спомените. Ако имате късмет, ще запазите себе си през годините. Ще държите здраво всичко, което ви принадлежи и нищо няма да оставите назад, нищо, което да затъмни светлината. Но ако ви се случи Нещо Лошо, част от вас изсъхва на място, заклещва се завинаги в този миг от времето. Останалата част продължава напред, справя се с днешните и утрешни събития, но нещо от вас си остава някъде в миналото. То затъмнява светлината, хвърля сянка напред върху живота ви. Ала по-лошото е, че остава живо, дишащо, заклещено завинаги в мига и само в тъмнината.
В Страната на Звездите вие може да си спомните и това да промени нещата завинаги. Ще се срещнете с предишното си „аз“, ще разберете колко гняв има в него от това, че е било изоставено, колко омраза е насъбрало. Няма смисъл да му казвате, че вината не е ваша. Ще го заболи.
Имах късмет като дете. Запазих повечето си псувни за по-късно. Може би и вие сте направили така. Но може де сте видели и нещо друго. Може би като малък сте видял нещо, което не сте могъл да споделите с никого, защото никой не би ви повярвал. Нещо невъзможно. Нещо, което никога не бихте си спомнили като пораснете, защото не си подхожда със света, но то ще остане част от вас завинаги.
Случвало ли ви се е нещо такова? Никога няма да разберете, защото никога няма да си спомните. Повечето хора не си спомнят.
Но аз си спомних.
Постепенно Джи се успокои и спря да трепери. Махна с ръка и почти веднага вратата се отвори. Фид влезе с още бутилки алкохол. Помислих си, че е някакво призрачно съвпадение, преди да осъзная, че вероятно стаята се наблюдава на видеоекран.
— О’кей — изрече Снед, когато разбра ситуацията. — Но каква е тази работа с продупчения череп? Защо е толкова голяма новина?
— Защото — казах аз — познаваме един, който убива по този начин, нали, Джи?
Джи кимна, но изглежда не му се говореше.
— Страната на Звездите има история — продължих аз. — И този човек е част от нея. Той може да причини повече болка, отколкото хиляди Неща, взети заедно.
— И това е Рейф?
— Беше — казах аз. — Рейф е мъртъв.
— Откъде знаеш?
Джи ме погледна и двамата се взирахме един дълъг миг, докато накрая той отговори на брат си:
— Защото ние го убихме.
— Какво ще правим?
Погледнах Джи и се замислих за миг.
— Не съм сигурен — последва мълчание. Опитвах се да не мисля какво да направим, как да се справим с това. Двамата братя седяха и чакаха. Снед беше разбрал, че не може да проумее какво става. А Джи винаги се е обръщал към мен по въпросите, засягащи Страната на Звездите.
— Първо, Джи, искам да се свържеш със Зенда. Аз не мога, защото Центъра ме търси. Знаят, че Окланд е при мен. Е, донякъде. Както и да е — добавих мрачно аз. — В момента заемам доста високо място в списъка на отрепките на Центъра.
— Тая работа с Дилигенц… — обади се Джи. — Странно е, нали?
— Йеа — отвърнах. Така беше. От самото начало си го бях помислил, всъщност. И въпреки всичко, което знаех до този момент, си оставаше странно. — Ако не можем да кажем, че нещата си идват на мястото, то поне можем да кажем, че се приближават до него.
Центъра не се нуждаеше от тази ужасия. Искам да кажа, че винаги ще има хора, които да нарушават правилата, да се опитват да спечелят предимство по нечестен път. Но по принцип не това е Центъра. В Центъра правиш нещата сам. Това не означава, че са непременно абсолютно морални неща. Не означава, че няма хора, които да кроят капани и машинации в името на кариерата си, но да се опиташ да подчиниш мозъка на хората, да го отглеждаш като добиче — това звучеше странно. Да си толкова жаден за успех и да искаш да управляваш решенията на другите в такъв важен Квартал, това намирисваше на грандомански сценарий, а нещата отдавна не ставаха по този начин.