Пустош

— Глупости. Все ще измолиш нещо. Хайде, отивай.

— Добре… Хей…

— Какво?

— Мислиш ли, че Дворецът наистина е обитаван от духове?

Джейк се промъкна по-близо до игрището. Не искаше да го забележат, но изпитваше силно желание да чуе отговора на този въпрос.

— Не. Няма къщи, обитавани от духове. Има ги само във филмите.

— Аха.

В гласа на хлапето се долови непогрешимо облекчение.

— Но ако има такива — продължи Хенри, който явно не желаеше брат му да се успокоява чак толкова, — един от тях е Дворецът. Чух, че преди няколко години две хлапета от Норуд Стрийт влезли там и се натъкнали на разни отвратителни неща. Ченгетата ги намерили с прерязали гърла. Кръвта им била изтекла. Но наоколо нямало кръв. Схващаш ли? Била изчезнала.

— Само ме плашиш, нали?

— Не. Но това не било най-лошото.

— А кое?

— Косите им били побелели. — Хенри беше сериозен. Явно този път не се занасяше и вярваше на всяка своя дума. Пък и едва ли имаше достатъчно мозък в главата си, за да съчини подобна история. — И на двамата. А очите им били широко отворени, сякаш са видели най-ужасното нещо на света.

— Престани — каза Еди, но гласът му беше тих и изпълнен със страхопочитание.

— Още ли искаш да отидеш там?

— Разбира се. Няма да се приближаваме.

— Тогава върви да се обадиш на мама. И се опитай да изкопчиш няколко долара. Трябва да си купя цигари. Вземи и шибаната топка.

Джейк се отдръпна настрана и влезе в най-близкия вход на жилищната сграда точно когато Еди излезе от игрището.

За негов ужас момчето с жълтата фланелка се насочи право към него… „Господи! — смаян помисли той. — Ами, ако живее тук?“