Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
„Защо някой не ме спре? — помисли разярен. — Защо някой не мине по тротоара и не извика: «Хей, ти! Влизането тук е забранено, не можеш ли да четеш?»“
Знаеше отговора. Пешеходците минаваха предимно от другата страна на тази улица, а онези, които се приближаваха до къщата, се стараеха да вървят колкото може по-бързо.
„Дори някой случайно да погледне, не би ме видял, защото в действителност не съм тук. За добро или за зло, вече оставих собствения си свят отвън… Връщане няма. Неговият свят е някъде напред. Това…“
Между двата свята беше самият ад.
Влезе в коридора и макар че изпищя, когато вратата се затвори зад него със звук, напомнящ трясъка на надгробен камък, не се изненада.
Дълбоко в себе си изобщо не беше учуден.
28
Имало едно време млада жена на име Дета Уокър. Тя обичала да посещава долнопробните барове и кръчми на Риджлайн Роуд, недалеч от Нътли, и онези по магистрала 88, близо до газопровода след Амхаи. По онова време имала крака и както се пее в песента, знаела как да си служи с тях. Обличала тясна евтина рокля, която приличала на копринена. Танцувала с момчетата, докато групата свирела парчета като „Двойна доза от любовта на моята любима“ и „Хипи-хипи шейк“. От време на време заговаряла някое от тях, изкарвала го навън и му позволявала да я заведе в колата си на паркинга.
Там се заигравала с него (Дета Уокър умеела да целува като никоя друга на света, а също била спец в дрането с нокти докато онзи не пощуреел… И тогава си тръгвала. Какво ставало после? Именно в това се състои въпросът, нали? Такава била играта. Някои от тях плачели и се молели — това било хубаво, но не върхът. Други пък беснеели и крещели, което било още по-добре.
И въпреки че я бяха удряли по главата, насинявали окото, били, а дори веднъж толкова силно я бяха ритнали по задника, че се беше изтъркаляла върху чакъла на паркинга пред „Червената вятърна мелница“, никога не я бяха изнасилвали. Всички тези момчета се прибираха с насинени топки, всеки един от онези проклети бели мръсници. Това, според схващани ята на Дета Уокър, означавало, че тя е на власт, непобедимата кралица. На какво? На тях. На всички онези късо подстригани, късокраки, самоуверени мамини синчета.
И тя останала кралица до последния момент.
Беше невъзможно да се противопостави на демона, който живееше в говорящия пръстен. Нямаше дръжки, за които да се хване, нито пък кола, от която да падне, или сграда, от която да избяга. Нямаше кого да удари или захапе, нито топки, които да изрита, ако белият мръсник загряваше бавно.
Демонът беше върху нея… И тогава, светкавично то… той… проникна в нея.
Усещаше го, докато я натискаше назад, макар да не го виждаше. Не съзираше ръцете му, но ги чувстваше, особено когато роклята й се скъса на няколко места. После изведнъж изпита болка. Все едно я бяха разцепили там долу. В агонията и изненадата си тя извика. Присвил очи, Еди се огледа.
— Нищо ми няма! — извика тя. — Продължавай, Еди, забрави за мен! Добре съм!
Но тя излъга. За пръв път, откакто на тринадесетгодишна възраст бе излязла на полето на сексуалните сражения, тя губеше. Усети в себе си противна и твърда студенина. Имаше чувството, че я чукат с ледена висулка.
Почти изпаднала в безсъзнание, видя Еди да се обръща и отново да рисува в пръстта. Изражението му на загриженост се претопи в ужасяващата съсредоточена студенина, която понякога усещаше в него и виждаше на лицето му. Е, добре, така и трябваше да бъде, нали? Каза му да продължи, да я забрави, да направи необходимото, за да доведе момчето. Това беше нейното участие в рисунката на Джейк и нямаше право да мрази нито един от мъжете, които всъщност не я принуждаваха да се отдаде на демона. Но когато студенината я прониза и Еди се обърна с гръб към нея, тя мразеше и двамата. Направо би изтръгнала гадните им топки.
После усети, че Роланд е застанал до нея. Сложи силните си ръце на раменете й и въпреки че не говореше, тя го чуваше: „Не се съпротивлявай. Няма да спечелиш, ако се биеш. Можеш само да умреш. Сексът е неговото оръжие, Сузана, но и слабостта му“.