Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
„Трябва да влезеш, Джейк. Това е пътеката на Лъча, пътят към Кулата и моментът на твоето Привличане, Бъди смел, не отстъпвай, ела при мен“.
Страхът не намаля, но ужасното чувство на паника изчезна. Отново отвори очи и видя, че не е единственият, който бе усетил силата и пробуждането на къщата. Еди се опитваше да се дръпне от оградата. Обърна се към Джейк, който видя очите му — широко отворени и неспокойни под зелената кърпа. Големият му брат го хвана и го блъсна към ръждясалата порта, но движението беше твърде нерешително, за да е закачливо. Колкото и да беше тъп, Хенри също се страхуваше.
Двамата се отдалечиха и се загледаха в къщата. Джейк не чуваше какво си говорят, но гласовете им бяха развълнувани и изпълнени със страхопочитание. Джейк си спомни какво му бе казал Еди в съня: „Не забравяй, че там е опасно. Бъди внимателен и бърз.“
Изведнъж истинският Еди умолително повиши тон:
— Хайде да се прибираме вкъщи. Моля те. Тази работа не ми харесва.
Тонът му беше умолителен.
— Мамино детенце — рече Хенри, но в гласа му прозвуча облекчение и снизхождение. — Хайде!
Двамата се обърнаха и тръгнаха по улицата. Порутената къща се гушеше зад оградата. Джейк отстъпи, обърна се и се загледа във витрината на съседния магазин. Наблюдаваше Хенри и Еди — неясни и призрачни отражения на фона на стара прахосмукачка „Хувър“.
— Сигурен ли си, че наистина не е обитавана от духове? — попита Еди, когато стигнаха до тротоара от страната на Джейк.
— Ами, сега, когато бях там, вече не съм толкова сигурен — отговори брат му.
Двете момчета минаха покрай Джейк, без да го погледнат.
— Би ли влязъл вътре? — попита Еди.
— Не, дори да ми дадат един милион долара.
Завиха зад ъгъла. Джейк се отдалечи от витрината и погледна след тях. Бяха тръгнали по пътя, по който бяха дошли. Вървяха един до друг. Хенри стъпваше тромаво. Раменете му бяха увиснали като на възрастен човек. Еди крачеше до него с енергична и несъзнателна грациозност. Дългите им сенки се сливаха.
„Прибират се вкъщи — помисли Джейк. Почувства се много самотен. — Ще вечерят, ще напишат домашните си и ще спорят кое телевизионно предаване да гледат, после ще си легнат. Хенри може и да е скандалджия, но двамата имат свой живот, в който има смисъл… и се връщат към него. Чудя се дали имат представа колко им е провървяло. Може би само Еди разбира това.“
Обърна се, намести ремъците на раницата си и прекоси Райнолд Стрийт.
25
Сузана долови движение в тревите отвъд кръга от стърчащи камъни. Може би въздишка. Шепот. Шумолене.
— Нещо идва — напрегнато каза тя. — Приближава се бързо.
— Внимавай — рече Еди, — но го дръж настрана от мен. Разбираш ли? Далеч от мен.
— Добре. Ти свърши своята работа.
Той кимна. Коленичи в средата на кръга, като държеше пръчката пред себе си, сякаш преценяваше колко е остър върхът й. После я приближи до земята и нарисува голяма права линия в пръстта.
— Роланд, грижи се за нея…
— Ще го направя, ако мога. Еди.
— Но дръж онова нещо настрана от мен. Джейк идва.
Смахнатото мамино детенце наистина идва.
Сузана видя как тревите на север от говорящия пръстен полегнаха и се разделиха на две, оформяйки дълга тъмна линия — досущ копие, което се насочи право към кръга от камъни.
— Пригответе се. Демонът ще се нахвърли върху Еди. Един от нас трябва да го причака.
Тя се надигна на хълбоци като змия, излизаща от коша на индуски факир. Ръцете й бяха свити в юмруци до тялото. Очите й блестяха.
— Готова съм! — каза, сетне извика:_ — Ела, момко! Веднага!_
Дъждът се усили, когато демонът нахлу в кръга. Сузана имаше време само да усети силната му и безмилостна мъжественост — прониза я като остра смрад на джин и хвойна — после се изстреля към центъра. Затвори очи и посегна към него, но не с ръце, а с цялата си женска сила. „Хей, момко! Къде отиваш? Тук има женска!“
Демонът се обърна. Тя почувства изненадата му… а сетне — грубата му страст — преливаща и неотложна като пулсираща артерия. Демонът скочи върху нея като изнасилвач, появил се внезапно от задънена уличка.
Сузана извика и отхвръкна назад. Вените на шията й изпъкнаха. Роклята прилепна на гърдите й и корема й, после се скъса. Чуваше задъхано дишане, сякаш самият въздух бе решил да проникне в нея.
— Сузи! — извика Еди и понечи да стане.
— Не! — изкрещя тя. — Направи го! Онова копеле е тук, при мен… Точно където го искам да бъде. Хайде, Еди! Доведи момчето! Доведи…