Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Щом влязоха членовете на групата се сринаха безмълвно върху меките легла, прекалено уморени, за да се измият и дори да се разсъблекат. След секунди всички вече спяха, освен Мениън Лий. С присъщата си прекалена възбудимост, той се съпротивляваше на изкушението да потъне в дълбок успокоителен сън и оглеждаше бавно със замъглените си очи стаята. Търсеше Аланон, но не го откри. Надигна се бавно от мекото легло и се запъти уморено към затворената дървена врата, която смътно си спомняше, че води към друга стая. Натисна силно вратата, притисна ухото си до процепа в страничната част на касата и се заслуша в откъслечните разговори между историка и сторите. Странните дребни хора бяха убедени, че младежите от Вейл ще се възстановят, ако лежат в покой и бъдат подложени на специално лечение. После внезапно вратата в другата стая се отвори. Влязоха няколко души. Невъзможно беше да се разбере какво говорят, защото гласовете им се смесиха с възклицания на тревога и ужас. Гърленият глас на Аланон се извиси с ледена яснота.
— Какво разбрахте? — полита той. — Толкова ли е страшно, както се опасявахме?
— Хванали са някого в планината — беше тихият отговор. — Невъзможно беше да се разбере кой е бил той, нито какво точно се е случило, докато го довършат. Разкъсали са го на парчета. Хендъл!
Потресен, въпреки изтощението си, планинецът се изправи и олюлявайки се, се върна в очакващото го легло. Не можеше да повярва, че е чул добре. Дълбоко в себе си почувства огромна празнота. Сълзи на безпомощен гняв се надигаха, но не успяваха да стигнат до сухите му очи, докато принцът на Лий най-после потъна в успокоителен сън.
ГЛАВА 13
Ший отвори очи едва в средата на следващия следобед, Откри, че се намира в удобно дълго легло, покрито с чисти чаршафи и одеяла, а ловните му дрехи бяха сменени със свободна бяла роба, вързана около врата му. На леглото до него лежеше Флик, който продължаваше да спи. Широкото му лице не беше вече изпито и бледо, а отново съживено от цвета на живота и спокойно в съня. Намираха се в малка стая с измазали стени, таванът на която беше подпрян с греди. През прозорците младият човек от Вейл можеше да види дърветата на Анар и ярката синевина на следобедното небе. Нямаше представа колко време е бил в безсъзнание, нито пък какво се е случило по времето, през което го бяха довели на това непознато място. Но беше сигурен, че съществото на Волфсктааг едва не ги беше убило, него и Флик, и те дължаха живота си на хората от групата. Вниманието му бързо беше привлечено от отварящата се врата в единия край на малката стая и от появата на угрижения Мениън Лий.
— Е, стари приятелю, виждам че си се завърнал в света на живите. — Планинецът се усмихна и бавно се доближи до леглото. — Знаеш ли, че доста ни уплаши.
— Справихме се, нали? — засмя се Ший весело на познатото шеговито лице.
Мениън кимна леко и се обърна към лежащия по гръб Флик, който се поразмърда под завивките и започна да се пробужда. Набитият младеж отвори бавно очи и погледна нерешително към усмихващото се лице на планинеца.
— Невероятно — едва изговори той. — Преследва ме дори и в отвъдния свят. Истинско проклятие!
— Старият Флик също е напълно възстановен — изсмя се Мениън. — Надявам се, че оценява труда, който си направихме да носим тежкото му тяло през целия този път. — В деня, в който направиш нещо почтено, ще ме трогнеш — до сълзи, повярвай ми — измърмори Флик, опитвайки се да проясни замъглените си от съня очи. Погледна към усмихващия се Ший, усмихна се и той и махна за поздрав.
— И все пак къде сме? — попита любопитно Ший, насилвайки се да седне в леглото. Все още се чувстваше слаб. — Колко време бях в безсъзнание?
Мениън седна на ръба на леглото и повтори целия разказ за пътуването след като се спасиха от съществото в долината. Разказа им за похода до прохода на Джейд, за сблъсъка със гномите там, за Плана да минат покрай тях и за резултатите. Позапъваше се, докато разказваше за саможертвата на Хендъл. На лицата на младежите от Вейл се изписа изумление, когато научиха за зловещата смърт на смелото джудже, убито от разярените гноми. Мениън бързо продължи да разказва останалата част от историята и обясни как са вървели през Анар, докато бъдат открити от Аланон и странния народ, наречен стори, които ги довеждат на това място и излекуват раните им.