Мечът на Шанара

— Изпратих го да разбере нещо за Хендъл. Ако нещо му се случи, единственият виновник за това ще бъда аз.

Нареди на гномите лекари да вземат младежите от Вейл и цялата група се насочи по пътеката на запад. Носачите вървяха отпред, а всички останали от изтощената група след тях. Раната в реброто на Дейъл също беше превързана отново и сега той можеше да ходи без помощ. Докато се движеха по пустата пътека Аланон им обясни защо в този район няма да срещнат ловни групи на гноми.

— Приближаваме се до земята на сторите, на гномите, които ме придружават — каза той. — Те са лечители, живеят отделени от останалата гномска нация и от всички други раси. Посветили са живота си да помагат на всички, които се нуждаят от подслон или медицинска помощ Управляват се сами, живеят настрана от дребните дрязги на другите нации, нещо, което повечето хора не биха успели да направят. Всички в тази част на света ги уважават и почитат. Земята им, в която скоро ще навлезем, се нарича Сторлок. Тя е свята и нито една ловна гномска група не би се осмелили да я прекоси, ако не бъде поканена. Уверявам ви, тази нощ покани няма да има.

Продължи да обяснява, че от дълги години е приятел с тези безобидни хора, споделя с тях тайните им, живее заедно с тях по няколко месеца. На сторите може да се разчита, гарантира той на Мениън и го увери, че ще излекуват всичко, което не е наред с младите от Вейл. Те били най-добрите лечители в света и не случайно дошли с историка, когато той се върнал в Анар, за да се срещне с групата при прохода на Джейд. Чул за странните събития от устата на един бягащ гном, който срещнал на пътеката в края на Сторлок. Гномът бил убеден, че духовете на земята табу са се запътили, за да ги унищожат всичките. Тогава Аланон помолил сторите да го придружат в търсенето на приятелите му. Опасявал се, че може да са ранени при прохода.

— Нямах представа, че съществото, което усетих в онази долина във Волфсктааг, може да бъде толкова интелигентно, че да махне знаците след като съм отминал — призна той гневно. — Трябваше да го допусна и да поставя други знаци, за да съм сигурен, че ще заобиколите онова място. И още по-лошо, минах през прохода на Джейд в ранния следобед без да разбера, че същата вечер ще се събират, за да прогонват горските духове. Май съм ви подвел жестоко.

— Всички допуснахме грешки — заяви Балинор. — Ако бяхме по-бдителни, нямаше да ни се случи това, което ни се случи. Важното е Ший и Флик да бъдат излекувани и да се опитаме да направим нещо за Хендъл преди гномите да са го открили.

Известно време вървяха мълчаливо, подтиснати, прекалено уморени, за да мислят за по-нататъшното развитие на нещата. Вниманието им беше съсредоточено единствено върху това, да поставят единия си крак пред другия, докато стигнат обещаната сигурност на сторското селище. Пътеката се виеше безкрай през дърветата на анарската гора и скоро четиримата загубиха всякакво чувство за време и място, мозъците им се бяха притъпили в сънливо изтощение. Нощта бавно отмина и първите проблясъци на утринната зора се появиха неочаквано на източния хоризонт. Те все още не бяха стигнали целта си. Час по-късно видяха светлината на горящите в селото на сторите нощни огньове, които се отразяваха в дърветата около уморените пътници. Озоваха се в селото, заобиколени от приличащи на призраци стори, загърнати в същите бели наметала. Те ги наблюдаваха с тъжни, немигащи очи, докато I им помагаха да се приютят в една от ниските сгради.