Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
— Значи, когато използвахме камъните на елфите в Блатото на мъглите — започна Флик ужасен.
— Показали сте на Носителите на черепи къде точно се намирате — довърши изречението му Аланон с вбесяващата си усмивка. — Ако не се бяхте загубили в мъглите на Черните дъбове, те са могли да ви спипат точно там.
Ший внезапно усети как го заля студена пот, когато си спешни колко близко се бяха почувствали до смъртта тогава без да си дават точна преценка в каква огромна опасност са се намирали заради съществата, от които се страхуваха най-много.
— След като си знаел, че използването на камъните ще привлече съществата от света на духовете, защо не ни каза? — попита Ший гневно. — Защо ни ги даде да ги използваме за защита, след като си знаел какво ще се случи?
— Ти беше предупреден, приятелю — беше бавният, ръмжащ отговор, който винаги показваше, че търпението на Аланон се изчерпва. — Без тях вие щяхте да бъдете под заплахата на друго също толкова опасни същества. Освен това те, камъните, сами по себе си, са достатъчна защита срещу крилатите същества.
Отклони всякакви по-нататъшни въпроси, като показа, че темата е изчерпана. Това засили още повече подозренията и гнева на Ший. Наблюдателният Дюрън забеляза настроението му и сложи ръка на рамото на младежа от Вейл, възпря гнева му и поклати предупредително глава.
— А сега, ако ми позволите, ще се върна на въпроса — продължи Аланон с още по-равен глас. — Искам да ви обясня още нещо за пътя през следващите дни. И без да ме прекъсвате. Пътуването през равнината Раб ще ни изведе призори до подножието на Драконовите зъби. В тази планина можем да се укрием от всеки, който ни издирва. Но трудното е да ги прехвърлим и да слезем от другата страна, за да стигнем до горите около Паранор. Всички известни проходи през Драконовите зъби ще бъдат строго охранявани от съюзници на Господаря на магиите и всеки опит да се изкачат склоновете, без да се преминава през някой от проходите, ще причини смъртта на половината от нас. Ето защо ще минем по друг път, който те няма да охраняват.
— Чакай малко! — възкликна Балинор изумено. — Не смяташ да ни прекарваш през Гробницата на кралете, надявам се!
— Нямаме друга възможност, ако искаме да останем неразкрити. Можем да влезем в Залата на кралете при изгрев слънце, да прекосим цялата планина и да стигнем до Паранор при залез слънце, без да бъдем забелязани от охраната при проходите.
— Но според приказките никой никога не е успявал да премине през тези пещери жив! — присъедини се Дюрън към опита на Балинор да отхвърли този план. — Никой от нас не се страхува от живите същества, но тези пещери се обитават от духовете на умрелите и само умрелите могат да минават оттам, без да им се случи нещо лошо.
Балинор поклати бавно глава, показвайки, че е на същото мнение, а другите гледаха разтревожени. Мениън и младежите от Вейл никога не бяха чували за това място, от което другите изглеждаха ужасени до смърт. Аланон се подсмихна странно на последната забележка на Дюрън, очите му бяха тъмни под гъстите вежди, а белите му зъби блестяха застрашително.
— Не си съвсем прав, Дюрън — отговори след малко той. — Аз съм минавал през Залата на кралете и ви казвам, че това е възможно. Е, не е съвсем безопасно пътешествие, вярно. Пещерите наистина се обитават от духовете на умрелите и точно на това разчита Брона, за да пречи на живите същества да влизат там. Но силата ми ще бъде достатъчна, за да ни предпази.
Мениън Лий нямаше не знаеше какво представляват тези пещери, които караха дори човек като Балинор да има едно на ум, но каквото и да беше то, той усещаше, че има основателна причина за страх. Освен това вече гледаше с друго око на приказките, които беше наричал бабини деветини и глупави измишльотини, след сблъсъците им в Блатото на мъглите и във Волфсктааг. Това, което действително го интересуваше в момента, беше какви бяха силите на човека, който им предлагаше да ги преведе през пещерите на Драконовите зъби, че да ги предпазят от духовете.
— Цялото пътешествие е пресметнат риск — проговори отново Аланон. — Всички знаехме какви са опасностите, преди да тръгнем на път. Готови ли сте сега да се върнете или ще вървим докрай?
— Ще те следваме — заяви Балинор след кратко колебание. — Знаеш, че ще го направим. Заслужава си да поемем риска, ако можем да, вземем Меча.
Аланон се поусмихна, дълбоките му очи преминаха по лицата на останалите, Спираше проницателния си поглед върху всеки и накрая се втренчи в Ший. Човекът от Вейл издържа погледа му без да мигне, макар че сърцето му се сви от ужас и несигурност, когато тези очи задълбаха в най-потайните му мисли. Той явно осъзнаваше всички съмнения, които младежът се мъчеше да скрие дълбоко.