Мечът на Шанара

— Жалко за Хендъл — каза Ший и гласът му прозвуча странно дори на самия него. — Сигурен съм, че беше верен приятел.

— Това беше пресметната опасност, която положението изискваше — отговори тихо Балинор. — Той знаеше какво върши и какви са шансовете му. Направи го заради всички нас.

— И какво ще правим по-нататък? — попита Флик след малко.

— Чакаме Аланон да реши по кой път ще минем в последната част на пътешествието ни — отговори Балинор. — Между другото, аз наистина му се доверявам, както ви казах. Той е велик човек, добър човек, макар че на моменти може би не изглежда такъв. Казва ни това, което смята, че трябва да знаем, но, повярвайте ми, той се тревожи за всички нас Не бързайте да го съдите.

— Знаеш, че не ни е казал всичко — отбеляза Мениън.

— Сигурен съм, че ни е казал само част от историята — кимна Балинор. — Но той е единственият, който осъзнава заплахата, надвиснала над четирите земи. Дължим му много, а най-малкото, с което можем да му се отплатим, е известно доверие.

Другите се съгласиха и кимнаха бавно с глави повече заради уважението, което изпитваха към човека от границата, а не защото бяха много убедени в думите му. Това важеше най-много за Мениън, който признаваше, че Балинор е изключително смел мъж, мъж, на когото Мениън гледаше като на водач. Не говориха повече по въпроса, а продължиха разговора си за сторите, за историята им като клон на гномската нация и за дългогодишното им трайно приятелство с Аланон. Слънцето залязваше, когато високият историк се появи неочаквано и седна при тях до Синьото езеро.

— След като свършим тук, искам двамата младежи от Вейл отново да си легнат и да си отпочинат известно време. Едва ли малко сън ще навреди и на останалите. Ще напуснем това място някъде около полунощ.

— Не е ли малко прибързано, имам предвид раните на Ший я Флик — попита Мениън предпазливо.

— Нямаме друг избор, планинецо. — Тъмното му лице изглеждаше черно в гаснещата светлина на слънцето. — Времето на всички ни изтича. Ако нещо за мисията или за присъствието ни в тази част на Анар стигне до ушите на Господаря на магиите, той веднага ще се опита да изнесе Меча. А без Меча цялото това пътешествие е безсмислено.

— Флик и аз ще се справим — заяви Ший твърдо.

— По кой път ще тръгнем — попита Балинор.

— Ще прекосим равнината Раб тази нощ. За това ще ни трябват около четири часа. Ако имаме късмет, няма да бъдем заловени на откритото пространство, въпреки че съм сигурен, че Носителите на черепи продължават да издирват и Ший, и лен. Единствената ни надежда е, че не са успели да ни проследят в Анар. Не ви казах по-рано, защото и без това имахте достатъчно много тревоги, но при всяко използване, камъните на елфите сигнализират за точното ни местонахождение и на Броня, и на преследвачите му. Мистичната сяда на камъните може да бъде засечена от всяко същество от света на духовете и го предупреждава, че се прибягва до магьосничество, подобно на магиите, които то използва.