Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
— Тази земя се казва Сторлок — заключи той накрая. — Хората тук са гноми, които са посветили живота си да лекуват болните и ранените. Това, което могат да правят, е наистина изумително. Имат мехлем, който като се намаже върху отворена рана, я затваря и изцелява за дванадесет часа. Видях с очите си въздействието му върху една рана на Дейъл.
Ший поклати недоверчиво глава и тъкмо щеше да попита за някои подробност, когато вратата се отвори отново и влезе Аланон. Ший си помисли, че мрачният странник за пръв път изглежда наистина щастлив, когато забеляза искрена усмивка на облекчение върху суровото му лице. Мъжът се доближи до тях и кимна със задоволство.
— Наистина съм доволен, че и двамата се възстановихте от раните си. Сериозно бях загрижен за вас, но изглежда сторите са си свършили добре работата. Достатъчно добре ли се чувствате, за да станете от леглата и да се поразходим малко, пък и да похапнете?
Ший погледна Флик въпросително и двамата кимнаха в съгласие.
— Е, добре тогава, тръгнете с Мениън и изпробвайте силата си — предложи историкът. — Важно е да се оправите достатъчно за да можем отново да тръгнем на път.
Без да каже нещо повече, излезе, като затвори вратата тихо след себе си. Гледаха го как си отива и се чудеха как може да продължава да се държи толкова студено и официално с тях. Мениън сви рамене и предложи да донесе ловните им дрехи, които бяха взети, за да бъдат почистени. Излезе и скоро се върна с тях. Младежите се надигнаха немощно от леглата си и се облякоха, докато Мениън им разказа още малко за сторите. Обясни им, че в началото не им гласувал доверие, защото били гном и, но опасенията му бързо се разсеяли, като ги наблюдавал как се грижат за хората от Вейл. Останалите от групата са се наспали добре сутринта и сега се пръснали из селото, за да се насладят на кратката почивка по пътя им към Паранор.
Тримата излязоха от стаята и влязоха в друга сграда, която служеше за столова на селото. Там им сервираха обилни порции топла храна, с която да утолят вълчия ся апетит. Въпреки раните си, младежите от Вейл откриха, че са способни да погълнат няколко допълнителни порции от питателната храна. След като приключиха, Мениън ги изведе навън, където се срещнаха с напълно възстановените Дюрън и Дейъл, и двамата радостни, че могат да видят братята отново на крака. По предложение на Мениън петимата се запътиха към южния край на селото, за ла се насладят на прекрасното Синьо езеро, за което планинецът беше чул от сторите по-рано същия ден. Стигнаха до малкото езеро само след няколко минути, седнаха на края му под огромна плачеща върба и се загледаха мълчаливо е спокойната синя повърхност. Мениън им каза, че сторите приготвяли много мехлеми и балсами от водите на това езеро. Говорело се, че те съдържат редки целебни съставки, които не можели да се намерят никъде другаде по света. Ший опита водата и откри, че е различна от всички, които беше пил досега, но не беше неприятна на вкус Другите също я опитаха и я одобриха. Синьото езеро беше толкова спокойно място, че за момент всички се отпуснаха, забравили за опасното пътешествие, с мисли, литнали към дома и хората, които бяха оставили.
— Това езеро ми напомня за Билийл, дома ми в западната земя, — Дюрън се усмихна на себе си, докато прокарваше пръст през водата и чертаеше някакъв образ, появил се в мислите му. — Там цари същото спокойствие като тук.
— Ще се върнем там преди да се усетиш — обеща Дейъл и после добави пламенно — почти момчешки — а аз ще се оженя за Линлис и ще имаме много деца.
— Я се откажи от тези мераци — каза рязко Мениън. — Остани си ерген и си живей щастливо.
— Не си я виждал, Мениън — продължи Дейъл въодушевена — Ти никога през живота си не си срещал такава девойка. Кротка и мила, толкова красива, колкото е бистро това езеро.
Мениън поклати глава, придаде си вид на отчаян, потупа леко слабия елф по рамото и се усмихна с разбиране на дълбоките му чувства към девойката. Няколко минути никой не проговори и те продължиха да съзерцават със смесени чувства сините води на езерото на сторите. После Ший ги попита:
— Мислите ли, че постъпваме правилно? Имам предвид това пътешествие и всичко останала Искам да кажа, заслужава ли си?
— Не е ли странно, че точно ти задаваш такъв въпрос, Ший — отбеляза замислено Дюрън. — Доколкото разбирам, смяташ себе си за най-ощетен от всички, които тръгнахме на път. Та нали всичко това е заради теб! А ти какво мислиш, заслужава ли си?