Ричард Лъвското сърце [bg]

— О, не, кълна се в свети Ендрю, не! — възкликна рицарят.

— Само изглеждам изменник пред целия християнски свят, но аз си зная, че съм честен човек, макар че често се случва да греша.

— И аз те смятам за такъв — примирително рече Илдъръм.

— Но защо си още в постелята? Слънцето отдавна се вдигна високо. Да не би дрехите, които моите хора ти оставиха, да не са достатъчно хубави за теб?

— Много са хубави, но не подобава на християнин да ги облича — отвърна направо шотландецът. — Дай ми дрехи на роб, благородни Илдъръм, и на драго сърце ще ги облека. Не мога да нося дрехите на доблестен източен боец, нито пък да сложа мюсюлманска чалма.

— Християнино! — отвърна емирът. — Твоят народ толкова се съмнява във всичко, че самият той предизвиква съмнения. Не ти ли казах вече, че Саладин не желае да привлича нови хора към исляма, ако светият пророк не ги е убедил да приемат неговия закон? Чуй ме, братко мой. Само Бог може да върне зрението на слепеца, а не земен човек. Затова никой няма да посегне тук на вярата ти и можеш спокойно да носиш приготвените за теб дрехи. Защото, ако се озовеш в лагера на Саладин, твоите християнски дрехи могат да предизвикат присмех, а дори и оскърбления.

— В лагера на Саладин ли? — повтори сър Кенет. — Уви! Нали не съм свободен човек. Нали трябва да те следвам навсякъде, където пожелаеш да ме отведеш.

— Твоята воля също толкова свободно може да те води, както вятърът — пясъците в пустинята. Благородният враг, който достойно отблъсна моите удари и за малко да ме победи, не може да стане мой роб, какъвто би станал всеки, който пълзи в нозете ми. Ако се присъединиш към нашия народ, ще мога да ти осигуря власт и богатство, каквито приличат на твоята доблест.

— Бъди великодушен докрай, благородни емире — каза сър Кенет — и не ми предлагай такъв начин за разплата, какъвто моята съвест не може да приеме. Позволи ми само да ти изразя благодарността си за твоята щедрост, за незаслуженото великодушие, проявено към мен.

— Не го наричай незаслужено — отвърна Илдъръм. — Нали само благодарение на теб и на разказите ти за хубавиците, красящи лагера на Ричард Лъвското сърце, реших да отида там преоблечен и можах да видя гледка, която не ще видят очите ми, преди пред мен да се разтворят вратите на рая.

— Не те разбирам — избъбри сър Кенет.

Рицарят ту пребледняваше, ту поруменяваше, като усещаше, че разговорът взема крайно деликатен и може би неприятен за него обрат.

— Как? Нима не разбираш? — възкликна емирът. — Ако това, което видях в шатрата на крал Ричард, е убегнало от твоето внимание, ще кажа, че умът ти е по-тъп от дървения меч на шут. Колко прекрасна е тази английска кралица, заслужаваща да бъде кралица на целия свят! Колко нежни са нейните сини очи! Как блестят златните й коси, пръснати по раменете! Кълна се в гроба на пророка, едва ли хурията, която ще ми поднесе диамантената чаша на безсмъртието, заслужава по-горещи милувки! А другата, с тъмната коса, изразява чистота и твърдост с цялата си осанка! Но те уверявам, ако тя срещне предприемчив любим, от все сърце ще пожелае той да се отнесе към нея не като към богиня, а като към обикновена жена.