Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
Както и друг път Борн знаеше, че в подобни случаи не трябва да се избързва. Затова внимателно разгледа тялото на азиатеца; в същия миг нещо го смути, нещо, което нарушаваше хармонията. Той очакваше да види пазача, облечен с униформата на китайската армия. Спомняше си добре мига, в който видя правителствената кола в Шенцзен, и знаеше кой е вътре. Но тук не го смути просто отсъствието на униформа, а дрехите на човека. Бяха евтини и мръсни, пропити с миризмата на мазна храна. Той се пресегна и отвори устата му; зъбите бяха малко и почернели. Какъв пазач беше този, какъв патрул? Това беше главорез — без съмнение опитен, — жесток престъпник от долнопробните квартали на Изтока, където цената на живота беше ниска, а той самият — без значение. А хората на това „съвещание“ боравеха с десетки хиляди долари. Цената, която те плащаха за един живот, беше прекомерно висока. Нещо беше „разбалансирано“.
Борн взе пушката и изпълзя от тревата. Не чуваше нищо освен шепота на горите. Тръгна нагоре по склона, като се движеше пъргаво и тихо. Вече не пълзеше, а стъпваше на колене и държеше цевта на пушката, в случай, че се наложеше да реагира бързо. Не можеше и да помисли за стрелба, освен ако, разбира се, животът му не зависеше от това. Стигна до края на гората и се плъзна безшумно зад една скала съвсем близо до мястото. Постави тихо пушката на земята, измъкна от колана си пистолета, който му беше дал китаецът, и надзърна зад скалата.
Сега видя онова, което очакваше да види още долу в полето. На около двайсет стъпки от самия огън стоеше изправен въоръжен войник в униформа. Беше застанал така, сякаш искаше да го видят, но не да го разпознаят. Това също беше необикновено. Мъжът погледна часовника си; чакането беше започнало.
То продължи почти час. Войникът изпуши пет цигари, Джейсън остана напълно неподвижен. И тогава моментът настъпи. Появи се втора фигура, която излезе от гората, като отстрани с ръце последните клони. Изведнъж без всякакво предупреждение от нощното небе се спуснаха огнени мълнии, изгарящи главата на Дейвид Уеб, парализиращи ума на Джейсън Борн.
Когато човекът се приближи до светлината на огъня, Борн изстена и стисна цевта на пушката, за да не извика или да не започне да стреля. Той стоеше пред подобие на самия себе си, привидение, което го дебнеше от години. Лицето приличаше на неговото, но все пак беше различно; може би така е изглеждало неговото лице преди хирурзите да го преправят на Джейсън Борн. Слабото стегнато тяло, както и лицето бяха по-млади — по-млади от мита, който имитираха. Той виждаше себе си, но човекът беше друг. Един убиец.
Далечен гръм се разнесе над околността. Убиецът спря и после побягна встрани от огъня. Оглушителна стрелба проехтя откъм горите; убиецът се претърколи върху тревата и се втурна към тъмнината на дърветата, като куршумите разравяха земята около него. Китайският войник, застанал на едно коляно, бясно стреляше в неговата посока.
Оглушителната битка се разрасна. Последваха гигантски експлозии. Първата граната опустоши мястото около огъня, втората изкорени няколко дървета и изсъхналите им клони пламнаха, последвалият трети взрив избухна с огромна сила в гората, откъдето се беше разнесла автоматичната стрелба. Изведнъж пламъците обхванаха всичко и Борн закри очите си с ръка. На убиеца му бяха поставили капан и той беше попаднал в него! Войникът беше мъртъв, част от тялото му беше отнесено. От лявата страна внезапно изскочи силует, който изтича напред към адските пламъци, обърна се и видя Джейсън. Стреля. Убиецът се бе върнал, надявайки се да хване и убие онези, които си правеха същите сметки по отношение на него. Борн скочи вляво, после вдясно и падна на земята, като продължаваше да следи с очи бягащия. Изправи се на крака и се втурна напред.
Не можеше да го остави да се измъкне! Премина през бушуващия огън; фигурата пред него криволичеше между дърветата. Това беше убиецът! Борн тичаше, както не бе тичал никога преди. Заобикаляше дървета, прескачаше храстите с гъвкавост, непокътната от възрастта. С всеки десет крачки той скъсяваше разстоянието между тях. Познаваше горите, всяка гора беше джунгла — а джунглата беше негов приятел. На такива места той оцеляваше, без да мисли, подчинявайки всичко на усещането. Познаваше техните извивки, техните пропасти, внезапно появяващите се ями и изненадващи проломи. Той напредваше, напредваше! Ето го убиеца, само на метър пред него!