Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
Джейк допи коктейла си и стана. Хвърли няколко сингапурски долара на масата — пари, които бе взел от валутната каса на борда.
— Ще се видим по-късно.
— Къде отиваш?
Връщаше се на кораба, но не искаше да им го казва.
— О, не знам. Просто ще се разхождам. Ще се видим после.
Като излезе на улицата, той пъхна ръце в джобовете си и се отправи към пристана. Вървеше, без да вижда, тълпата се разделяше пред него и после веднага се събираше.
На следващия ден имаше осемчасово дежурство в стаята за инструктаж. Към два следобед влезе Риъл Маккой.
— Днес си късметлия, Графтън. Господ те е дарил с приятели като мен и Флап. Сериозно.
— Знам — сухо му отвърна Джейк.
— Срещнахме едни британци. Страхотни пичове. Още се чудя как сме успели да ги изритаме от старите Щати.
— Военно чудо.
— Тия са симпатяги.
— Сигурно.
— Поканиха ни на купон тази вечер в Чанги. Купон! Заклеха се, че ще има австралийки! Стюардеси от Куонтъс. Представяш ли си? — Той продължи, без да даде възможност на Джейк да се включи. — Кога се освобождаваш?
— Ами след два часа.
Риъл погледна часовника си.
— Ще те изчакам. Флап взима следващия катер, но аз ще те изчакам. Обясниха ми как да стигна. Хващаме едно такси и се понасяме към купона. Може би, просто може би ще получим чудесната възможност да понамалим бройката на белите жени. Ех, момче!
Маккой си тръгна с бодра крачка по пътеката между огромните кресла, покрай 16-милиметровия прожекционен апарат и излезе.
Джейк се облегна назад и отново отвори писмото от родителите си. За последен път пощата бе пристигнала преди две седмици с товарния полет от Куби Пойнт. Тази сутрин отново раздаваха писма — за него имаше само едно — от майка му. Тя го беше подписала „мама и татко“, но от баща му нямаше нито дума. От Кали Маккензи — нищо.
Сигурно така бе по-добре. Прекрасна връзка, но сега всичко бе свършило. Тя живееше в един свят, той — в друг, коренно различен. Вероятно там, в Чикаго, всичко бе наред. Ходеше на лекции, излизаше с някое дългокосо хипи, което се захласва по френски романи. Какво пък се сети за френските романи?
Но страшно му се искаше да получи писмо от нея. Дори в него да пише, че вече се среща с друг, пак беше за предпочитане пред това непонятно мълчание, мислеше си той, без напълно да си вярва.
Е, какво пък. Като повечето неща в неговия живот и тази връзка бе неуправляема. На добър път, Кали Маккензи, на добър път.
В тропиците се стъмва бързо. Сумракът е почти мигновена смяна на деня с нощта. Джейк, Флап и Риъл току-що бяха слезли от таксито пред Чанги, когато стана смяната. Малките фенерчета над портала безстрашно запримигваха на фона на могъщата тъмнина.
Британците и австралийците не бяха забравили за поканата си от предния следобед. Те представиха американците, но единствен Флап закова вниманието на дамите. Не след дълго всичките пет се събраха около него.
— Австралийците не са свикнали да виждат черни с панталони — прошепна Флап на Джейк. — Тия стюардеси не след дълго ще преодолеят изненадата си и ще можем да дръпнем две настрана.
Джейк не беше много сигурен в това. Домакините започваха да поглеждат тълпата около Флап с леко неодобрение, нищо сериозно, но Джейк мислеше, че усеща нещо.
— Хей, друже, какво ще кажеш за по една бира? — Австралиецът, който се обади, вече подаваше две студени бутилки „Фостьрс“.
— Благодаря. Доста тежка ви е службата тук.
— При всички положения. По-добре от пустинята в къщи, по-добре е от гадната ви войничка във Виетнам. Е, с изключение на Сайгон, разбира се. Тук си е малък рай.
— Какво да правим, друга война наоколо нямаше — отговори Риъл и надигна бутилката. Джейк направи същото.
Две бири по-късно, Джейк седеше на една маса в ъгъла с двама австралийци и слушаше техните виетнамски патила, когато една от стюардесите се приближи.
— Може ли да седна при вас, момчета?
— Разбира се, разбира се. Ще освежиш положението. Колко време си тук този път, Нел?
— Утре съм за Бризбейн и Сидни. След два дни отново се връщам през Токио. — Нел смигна на Джейк. — Не мога да седя много време без работа.
Графтън кимна и се усмихна. Нели имаше приятна усмивка. Беше малко над среден ръст, със светла коса и динамитен тен. На всяка китка имаше по няколко златни гривни, които звънтяха при всяко движение на ръката ѝ.
— Казвам се Джейк — каза ѝ той.
— Нел Дъглас — отговори тя и си подаде ръката.
Джейк я пое. Хладна и твърда. После се огледа и видя, че австралийците са се изпарили и той и Нел са сами.
— И какво работиш за янките?
— Пилот съм.
— О, Господи. Пак пилот. Зарекла съм се да нямам нищо общо с пилоти поне за три месеца. — Тя се усмихна. Той харесваше тази усмивка и начина, по който грейваха очите ѝ.