Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
Матросите излизаха в отпуск обикновено с десантен катер — правоъгълен съд с плоско дъно, който вместо нос имаше рампа. Тя се спускаше и десантчиците се изсипваха във водата. Джейк обичаше да се прибира с катера от отпуск. Тази вечер обаче той бе облечен в спортно сако с вратовръзка и не желаеше да си развали тоалета със солени пръски. Отправи се към офицерския транспорт до втори асансьор. Долу чакаха капитанския катер и адмиралската баржа. След десетина минути той вече се спускаше по стълбата към понтона, за да се качи на катера.
Джейк познаваше дежурния офицер — младши лейтенант от изтребителите — и го помоли да остане при рулевия, на миниатюрния мостик. Разрешиха му с кимване и усмивка. Останалите офицери се настаняваха в предната и задната каюта.
Самолетоносачът приличаше на надвесена скала, докато матросите прибираха въжетата. Катерът се отдалечи от борда и след широк завой се отправи към военния кей.
Морето бе спокойно, омазнената повърхност едва се поклащаше. Залязващото слънце багреше водата между корабите в червено, придавайки ѝ вид на разредена кръв.
Рейдът бе задръстен от кораби — океански, крайбрежни, танкери. Всичките седяха на котва, неподвижни. Тук-там сновяха баржи, но само няколко. Приличаха на статуи в езерото на някой парк.
По корабите се виждаха много хора. Някои седяха под платнени сенници на кърмата, други готвеха на скари, трети просто пушеха и си приказваха сред купищата товар и корабно снаряжение. Почти всички бяха мъже, но на един руски кораб Джейк видя три здравенячки с рокли до под колената.
— Красива вечер — отбеляза лейтенантът. Джейк се съгласи.
Да, още една прекрасна вечер, подобаващ завършек на ден, в който просто е чудесно да си жив. Същината много лесно се забравяше понякога — фактът, че най-важно бе да оцелееш, да живееш ден след ден с темп, който Господ ти е отредил, лесно убягваше.
Джейк лесно успяваше да заживее друг живот в мислите си. Отдавна не му се бе случвало, но сега, докато катерът криволичеше между закотвените кораби, той се видя на кърмата, с цигара в уста, как бърбори с някого и гледа потъващото зад хоризонта слънце. Сигурно бе много хубаво да плаваш и да прекарваш тихите вечери на рейда сред приятели. Бих могъл да живея така, реши той.
Може би в следващия ми живот.
„Интерконтинентал“ беше огромен, модерен хотел, построен на малък хълм. Рецепцията беше като пещера, висока шест-седем етажа. Величествени дървета в саксии разнообразяваха многото мраморни нива. На средата, на площадка, се издигаше барът, с удобни меки кресла. Всички детайли от плюш и полиестер бяха в бургундско червено.
Джейк се настани в кресло на бара и погледна нагоре. Можеше да ти се завие свят от редовете балкони, които се сближаваха, за да се слеят в едно на тавана. Тропически растения висяха в кошници от всеки балкон и преобладаващият цвят бе зелено. Тъмнозелено, защото горе светлината бе оскъдна.
— Малко непонятно, а?
Той премести поглед от зеления купол върху младата жена, която се приближаваше. Усмихна се:
— Да.
— Архитектът по вътрешното оформление сигурно е почнал да се вдетинява. — Тя се отпусна в креслото срещу него. До тях веднага зависна келнер.
— Нещо за пиене? — попита я джентълменски Джейк.
— Чаша бяло вино, моля.
— Шотландско с повече лед.
Келнерът прекрати зависването и се скри зад нещо в саксия с много зелени листа.
— Как мина полетът?
— Друсаше. Над Южнокитайско море имаше буря. Как ти е ръката?
— Значи си чула, а?
— Момичетата не спират да бърборят. Черното ти приятелче доста ги е впечатлило.
— Флап е доста бърз, когато поиска. Хубаво е да ти е под ръка.
— Особено когато трябва да простре някого. Сигурно и сега е някъде наблизо, за всеки случай.
Джейк се усмихна, леко притеснен:
— Не е. Слязохме заедно на кея, но той отиде да се надлъгва с търговците на опали. А на ръката ми ѝ няма нищо. — Той раздвижи пръсти пред нея, все едно че ѝ пукаше
Напитките им пристигнаха и те отпиха в мълчание; всеки се опитваше да разгадае настроението на другия. Не след дълго тя попита:
— Той е нещо като трениран убиец, нали?
Това му прозвуча като трясък от счупено стъкло. Е, явно хубавият сън свършваше тук.
— Предполагам, че това може да се каже за всеки, който владее бойни техники — отговори бавно Джейк, — особено от такава гледна точка. Моята специалност са експлозивите. Все пак летя на бомбардировач, а не на лайнер.
Той извади пластмасовата бъркалка и започна да я гризе. Защо, по дяволите, слагат проклетите неща, когато си поръчваш само уиски с лед? Той извади бъркалката от устата си и я счупи с два пръста, докато се опитваше да прочете нещо от лицето ѝ.