Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
Риъл Маккой — Дейви Джоунс — зае мястото си на подиума и нагласи микрофона. Беше обут в дълги долни гащи, които двамата с Джейк бяха разкрасили предната вечер с йод, в желанието си да нарисуват риби, октоподи и други морски животни. За жалост костюмът навеждаше на други мисли, реши сега Джейк. Маскарадът му допадаше и това се изписа на лицето му.
Флап Ле Бо отново се изправи.
— Хей, Царю, как си?
Маккой се намръщи. Началството се намръщи. Нептун се намръщи.
— Сядай долу главоного! Уважение към царското присъствие.
— Дейви, ти май не си в час. Аз съм цар Флап от Буугалала. Тъй като и аз съм цар, смятам, че мястото ми не е тук, сред тези лепкави главоноги. Трябва да седя на трон до стария Нептун; сигурно има достатъчно проблеми долу в дълбините, които може да сподели с мен — например как се справя напоследък с морските сирени.
— Добър аргумент, цар Флап. — Публиката не бе особено съгласна с това и го изрази с мощни освирквания. Дейви погледна към Нептун: — Каква ще е думата, повелителю?
Нептун изгледа яростно претендента Ле Бо. — А бе вие, главоноги, не ме ли зачитате? Тук, насред океана, земните титли нямат значение. Предлагам ти, Дейви, приказливецът да цунка царското бебче три пъти.
— Главоного Флап, ти чу царската повеля. Три пъти да цункаш царското бебче. А сега сядай, за да не се изправиш отново срещу яростта на всемогъщия Нептун.
Ле Бо седна. Нацупи се и опита да се разплаче. Почти успя. Вълна смях заля стаята.
Хубаво е да участваш в тази глупост, мислеше си Джейк, хубаво е да се посмееш на воля с другарите си, които споделят с теб това плаване през живота. Двамата с Риъл Маккой здраво се бяха потрудили да докарат малко усмивки и бяха успели. Повечето от главоногите трябваше персонално да застанат пред царския двор, където греховете им се четяха в живописни подробности. На майор Бартоу му извадиха книга с надпис „Sil Vous Plait“ — всъщност инструкция с подменена подложка, от която изпопадаха половин дузина снимки на мадамата на месеца от „Плейбой“.
— Четеш мръсни книжки, зяпаш мръсни картинки... срам, срам! — пееше Дейви Джоунс и Цар Нептун произнесе присъдата: три минавания през Тунела на любовта. След около час подобни глупости главоногите бяха отведени на хангарната палуба, където цялата процесия от черупки и главоноги се качи на един от самолетните асансьори и бе вдигната на полетната палуба за заключителните церемонии и изпълнението на присъдите.
Тунелът на любовта бе от платнища и бе пълен с боклук от столовите. Всички главоноги минаваха поне веднъж през него, отявлените грешници — по няколко пъти. На изхода имаше черупки с маркучи с морска вода, които къпеха нещастниците. Това бе само началото на одисеята на главоногите.
Следваше царското бебе — най-дебелата черупка на борда. Той седеше на трона гол. Тумбакът му обилно бе намазан с арестерна грес. Жертвите трябваше да го целуват по пъпа. Бебето ентусиазирано помагаше на тези, които се съпротивляваха, хващайки ги за ушите и косите с лапи, омазани с грес. След като се изредяха няколко жертви, бавачките намазваха отново корема с грес от петдесет и петгалонов варел, който стоеше наблизо.
След бебето бе царският зъболекар. Той пръскаше в устите на жертвите лютива смес от една пластмасова бутилка за кетчуп. Обикновено веднага трябваше да се прави промивка.
По-нататък се минаваше през Бръснаря — с още грес и през царския физкултурен салон. Одисеята на главоногите приключваше с преплуване на царската лагуна, платнен басейн, дълбок шест инча. Но както Джейк разбра, наблюдавайки жертвите, водата в басейна беше само инч. Тя беше над нещо, дълбоко пет инча, нещо зелено с ужасна воня. Черупките седяха наоколо и обсъждаха произхода на сместа. Главоногите трябваше да преплуват лагуната. Черупките помагаха при излизането, избърсваха и сърдечно поздравяваха новите членове. Джейк се пльосна в мътилката и я прецапа, насърчаван и съветван от колегите си на отсрещния бряг, които го бяха изпреварили.
Джейк отиде при Флап на кърмата и двамата продължиха да наблюдават шоуто, докато чистеха греста с хартиени салфетки и споделяха премеждията си. Той забеляза, че корабът не се движи. Лежеше на дрейф и леко се поклащаше насред почти гладкото море. Наоколо ескортите, на разстояние от една до три мили, също стояха неподвижни. На всеки кораб имаше подобна церемония.