Завръщането на Интрудър

Жената, която можеше да заобича, не беше толкова претенциозна. Няма съмнение, че когато се опознаят по-добре и тя ще предяви своите искания — всички жени си приличаха в това. Но точно сега тя не му търсеше кусури. В случай, че си загубеше главата, последният изход беше въздържанието.

Но въздържанието не привличаше особено Джейк Графтън. Нали беше в двайсетте, с изрядно здраве — тогава, когато уханието и докосването на жена караха кръвта ти да пулсира в слепоочията, а колената — да омекват.

Той седеше на стола в каютата си и се наслаждаваше на спомена за предната вечер. Как устните им се докоснаха, как горещият ѝ влажен език се провря между зъбите му и се впи в неговия, как при всяко вдишване гърдите ѝ прилепваха към него. О, Боже!

Харесваше му и маниерът ѝ на говорене. Равният и провлачен австралийски диалект беше дяволски сексапилен. Тръпки го побиваха при спомена за думите ѝ: „... сигурно ще те повлека към моето малко самотно легло, за да се отдадем на спорта през нощта.“ Е, лейди, бих искал...

Не знам какво бих искал! Проклятие.

Джейк все още се гърчеше в прегръдките на неразрешимата дилема, когато вратата се отвори и влезе Риъл. Той се сгромоляса на койката си и изохка:

— Ох, Господи, събуди ме другата седмица. С мен е свършено. Изстиска ме като гъба. Единственото нещо, което не успя да направи с мен, бе да ме разтовари. Има горещи жени, има още по-горещи. Тази бе термоядрена.

— Тежка нощ, а?

— Мяташе ми се на всеки кръгъл час! Не съм мигнал. На всеки час! Толкова съм зле, че едва се довлякох.

— Късмет си извадил, че си успял да се отскубнеш от дяволската ѝ прегръдка.

— Никога досега не съм и помислял, че по Земята се разхождат жени като тази. Просто австралийците са най-великата нация на планетата и точка. Тия жени, дето ги отглеждат там, са най-голямата тайна на нашето време.

Джейк кимна замислено и сви десния си юмрук. Беше леко подут и го болеше.

— Напускам Флота и се преселвам на юг. Само ще се обадя да ми препращат броевете на „Уолстрийт Джърнъл“ там. Дано погледът ми никога вече не срещне студеното, синьо сияние на Полярницата. За теб, господин Долар, е само Южният кръст. Отивам в Австралия да проверя дали мога да умра от чукане, преди да съм навършил четирийсет.

След като изрече този обет, Риъл Маккой се обърна настрана и намести възглавницата. Джейк погледна часовника си. Първото леко похъркване дойде шейсет и седем секунди по-късно.

Възможно ли е и жените да са расистки? Е, Флап със сигурност знаеше. Щом казва, че и трите стюардеси са с предразсъдъци, сигурно е така. А Нел?

Ами ти, Джейк? Ти какъв си?

Ех, струва ли си да се губи цяла сутрин в пристанище за подобни глупави размишления? Той разгъна масичката и започна да пише писмо на родителите си.