Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
— Я ми разкажи за това. Няма по-добър лек за страдащо сърце от добрия слушател.
— Не ми приличаш на много състрадателен.
— Не се заблуждавай от външния ми вид. Аз съм чувствителен, състрадателен, внимателен, топъл, остроумен, прекрасен. — Той сви рамене. — Е, поне част е истина. Топъл съм.
Тя се усмихна отново и цялото ѝ лице грейна. Гривните звъннаха.
— От колко време летиш в Куонтъс?
— От пет години. Баща ми има земя в Куинслънд. Един ден си казах: Нел, момичето ми, ако останеш тук още малко, някой от джакърутата ще те повлече към олтара и нищо повече няма да видиш, не че бях видяла много до този момент, повярвай ми. Подадох си документите в Куонтъс. И ето ме — обикалям земното кълбо с малкия си служебен куфар и тоалетната чантичка, сервирам уиски на японски бизнесмени, удрям шамари на пилоти, помагам на самотни войници и се чудя дали някога ще се върна в Куинслънд.
— Какво е „джакъру“?
— Вие, янките, им викате каубои.
Може да излезе нещо, помисли си Джейк, докато наблюдаваше забавното, открито и мургаво женско лице. Почувства как топлината се разлива по тялото му.
— Значи баща ти има ранчо.
— Да, отглежда овце и крави.
— И аз израснах на ферма. Баща ми държеше няколко говеда, но основно отглеждаше царевица.
— Мислил ли си да се връщаш някога? — попита Нел.
— Не знам. Никога не казвай никога. Може да се върна.
Тя му разказа за Куинслънд. Как да живееш толкова далеч означава, че външният свят е като приказка, като трептяща легенда сред жегата, прахта и гръмотевичните бури. Докато тя говореше, той се загледа в тъмнината отвъд фенерите — там, където скосената трева и кадифеният мрак се сливаха в едно. Нощта както винаги дебнеше, но тук поне бе светло.
Час по-късно някой включи радиото и момичетата поискаха да танцуват. За изненада на Джейк, Флап, чийто девиз беше „Докарай се рано“, танцуваше доста добре — бързо или бавно, фактически толкова добре, че винаги се съобразяваше с възможностите на партньорката си. Трябваше човек да го види с три-четири от мацките, за да разбере, че той почти мигновено налучкваше тяхното ниво и ги караше да правят само това, което могат. Нел отбеляза това и на него също му направи впечатление. Тя изтанцува едно бързо парче с Флап — оказа се, че също е много добра — и британците, и австралийците се загледаха. Накрая всички ръкопляскаха.
Нел се върна при Джейк и го изведе на дансинга за следващия танц.
— Не танцувам много добре — каза ѝ той.
— Това не е важно — отговори тя и се долепи до него, следвайки ритъма на нежната мелодия.
В този момент Джейк Графтън разбра, че я желае неудържимо. Пищното женско тяло до гърдите му, милувката на косите ѝ върху бузата му, лекото ухание на парфюм, който не познаваше, допира на нейните ръцете до неговите — всичко това го влудяваше, а той не се чувстваше готов.
— Отпусни се — прошепна тя. Не можеше.
Споменът за онази сутрин преди четири месеца с Кали заля мисълта му. Спомни си как слънцето ги огря, спомни си допира на чистите чаршафи, нежните ѝ милувки, зрялата твърдост на гърдите ѝ, топлата влажна плът...
— Опънал си се като дъска.
— Наистина не танцувам добре.
Тя се отдалечи на фут от него и го погледна с търсещ поглед.
— И за лъжец не ставаш.
— Работя по въпроса.
Тя го хвана за ръката и го изведе навън в тъмнината.
— Защо всички свестни са с усложнения?
— На нашата възраст трудно се намират девствени — отговори Джейк.
— От много години съм спряла да търся девствени. Искам просто мъж, който да не мисли само как да го вкара.
Тя го заведе до една стена и с подскок се качи отгоре.
— Хайде, любими, кажи всичко на кака Нел.
Джейк Графтън се усмихна. Широко.
— Как така свястно момиче като теб още не е омъжено?
— Истината ли искаш?
— Ако желаеш да ми я кажеш.
— Истината е, че не харесвах тези, които ми предлагаха, а от тези, които харесвах, никой не ми предложи. Става въпрос за женитба. Обикновено сред желанията им бракът бе на последно място.
— Това звучи доста правдоподобно.
— Това е, патенце.
Музиката се носеше над поляната едва-едва доловима. Тя беше пред него, на стената. Инстинктивно той се приближи и тя сложи ръка на рамото му. Главите им се докоснаха.
Не след дълго вече се целуваха. Тя имаше хубави, пълни устни, почти като на Кали. Разбира се, Кали беше...
Сърцето му щеше да изскочи, когато се разделиха за глътка въздух. След няколко дълбоки вдишвания той каза:
— Има още една жена.
— Невероятно.