Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
— О’кей — отговори Флап. — Човече, днес наистина е прекрасен ден.
— Всеки офицер стига до този момент в кариерата си — говореше подполковник Халдейн, — един ден се събуждаш и решаваш, че трябва да дадеш нещо от себе си. За пилотите това не означава да караш самолета из небето всеки ден.
Той и Джейк бяха в стаята за инструктаж. Джейк беше дежурен и седеше зад бюрото, а Халдейн — на своя стол, малко по-назад. В помещението имаше само още един офицер, който пишеше нещо до личните кутии. Халдейн говореше тихо, за да го чува само Джейк.
— Вярно е, че някои остават само за да дочакат пенсия, аз лично нямам нищо против това. И тези хора са ни нужни. Но истински ни трябват мъжете, които са готови да отдадат себе си за подобряване на Флота, които се борят за професионално и лично усъвършенстване всеки ден. Те трудно се намират, а нуждата от тях е огромна.
Джейк само кимна. Халдейн бе прочел последните секретни циркуляри и бе върнал папката обратно на Джейк малко преди да почне този монолог. Очевидно имаше предвид рапорта за напускане, но още не го бе споменал.
Халдейн продължи да размишлява на глас:
— Във всички войни преди Виетнам тези, които печелеха победата, бяха различни от тези, които са били начело, когато войната е започвала. Грант и Уилям Шермън даже не са били във войската, когато Гражданската е започнала. Фил Шеридън е бил само капитан. Айзенхауър и Джордж Патьн са били полковници в началото на Втората световна, Халзи и Нимиц — капитани. Малко странно, не смяташ ли?
Преди Джейк да успее да отговори, той продължи:
— В мирно време на върха са политиците — хора с добра реторика, умеещи да смазват бюрократичната машина. Но по време на война системата винаги се е променяла — на преден план излизат водачите. Във Виетнам политиците попречиха на този естествен ход на нещата. Тази война беше за политиците и последното нещо, с което те биха се разделили, е властта. Затова загубихме. Знаеш ли какво е смешното? Можехме да си позволим да загубим, защото залогът беше нищожен.
Някой ден ще почне война, която Америка ще трябва да спечели. Не знам кога и с кого ще се бием. Може да е догодина, след двайсет или петдесет години. Или след сто. Но война ще има. Досега винаги е било така, защото човешките същества явно не еволюират достатъчно бързо.
Въпросът е каква ще е армията ни тогава. Дали офицерският корпус ще се състои от велики чиновници и компютърни оператори, които работят за подходяща пенсия? Или тук-там ще има по някой, способен да поведе останалите към победа, като Грант, Патьн и Халзи.
Халдейн стана и оправи панталоните си.
— Интересен проблем, нали мистър Графтън?
— Да, сър.
— Качеството на хората в униформа — толкова незначително нещо. А в крайна сметка може да бъде решаващо.
Халдейн се обърна и излезе. Офицерът, който пишеше, също бе напуснал. Джейк отвори най-горното чекмедже на бюрото и подпря краката си на него.
Този Халдейн бил мечтател. Кръв, грохот, съдба... Ако си мисли, че с подобни приказки ще впечатли някого, много се лъже. Особено след тази война във Виетнам. Толкова хора се скатаха, а ветераните се оказаха просто тези, които не се усетиха навреме.
Джейк изсумтя. Достатъчно бе слушал от този възвишен боклук. Неговото време приключва с прибирането в Щатите през февруари. После да поеме някой друг.
А ако някой ден Съединените щати отидат в небитието, защото няма кой да се бие, голяма работа. Тогавашните американци ще получат точно това, което заслужават — нито повече, нито по-малко.
Какво бе казал поетът за мелницата на боговете? Че мели бавно ли?
15
Сингапур се намира на края на Малайския полуостров, на градус и половина северно от екватора. Този град е морският кръстопът на света. Корабите от Европа спираха тук след Суец, Червено море, Индия, Пакистан, Африка и Близкия изток, преди да навлязат в Китайско море през Малакския пролив. Корабите от Америка, Япония, Китай, Тайван, Корея и съветския Далечен изток се отбиваха тук, преди да продължат на запад. Градът-държава е достатъчно близко и за корабите от Ориента, пътуващи за Южна Африка или Южна Америка през нос Добра надежда.
Независимо че е една от най-оживените точки на земята, Сингапур няма пристанище. Рейдът винаги е пълен с кораби на котва, с изключение на редките случаи, когато приближава тайфун. Има само няколко кея, които могат да приемат океански кораб, затова основната част от товарите се пренася от и до корабите с малки баржи. Огромният брой малки съдове, които сноват между кораби от всички краища на света, прави Сингапур уникален.