Завръщането на Интрудър

Мина повече от половин час, преди Джейк да се върне в залата. Трима почерпени австралийци се бяха подпрели на пианото и наблюдаваха как Флап танцува с трите стюардеси, които бяха останали. Ле Бо ги бе строил в редица и ги учеше на стъпките на нов танц под звуците на японската машина. Всички останали се бяха разотишли, включително Риъл Маккой. За повечето от тях следващият ден бе обикновен работен ден.

Джейк реши, че още една бира, за довиждане, няма да навреди, извади бутилка от ледената вода на ваната и се отправи към тайфата до пианото.

— Здрасти, друже.

— Как сте?

— Страхотно.

— Чудесно стана, че ни поканихте на вашата запивка. Дойде ни екстра след четирийсет и пет дни в открито море.

— Просто не знам как се оправяте.

— С молитви — отговори Джейк и всички се засмяха.

Най-големият от тях бе мастит мъжага, с три-четири инча по-висок от Джейк и поне с четирийсет паунда по-тежък. Туловището му, до голяма степен, се състоеше от ръчища, рамена и гръден кош. До този момент не бе казал нищо, но сега кимна към Флап:

— Не може ли скапаният ти негър да избере нещо, за да поемем останалите две?

Джейк Графтън внимателно остави бирата си на пианото. Май му ставаше навик — последният път за наказание го бяха пратили в Морската пехота.

Къде ли ще ме пратят този път?

— Какво каза?

— Казах: не може ли скапаният ти негър...

Джейк замахна с дясната си ръка за кроше, но свирна озито36 с левачката по носа. Това за момент го изкара от равновесие и когато дясното кроше се стовари на брадата му, подплатено с цялата тежест на Джейк, със звук като от касапски сатър, озито се просна като талпа по гръб и не мръдна повече.

— Добър удар, друже, но не трябваше — започна да казва този, който седеше отляво, когато юмрукът на Джейк се стовари отстрани на главата му. Той понесе стоически удара и отвърна с дясно кроше. Джейк не успя да избегне атаката.

Пред очите му светнаха звезди. Той тръгна напред, раздавайки яростно удари наляво и надясно. Някои намираха целта, други — не. Това беше урок, който бе усвоил още на училищния двор — напред, с дъжд от удари. Повечето от момчетата не обичаха да се бият и отстъпвайки, рано или късно се оттегляха.

Атаката вървеше добре, докато третото ози, което му остана в гръб, не го сграбчи и завъртя. Преди Джейк да се усети, той получи удар по брадата, който го повали на земята.

Замаян, той се опита да стане. Когато успя да се вдигне на крака, вече бе твърде късно. Трите озита лежаха приспани на пода, а Флап Ле Бо спокойно го оглеждаше.

— И защо?

Джейк се залюля, но успя да се подпре на пианото.

— Обиждаха Елвис. Флап въздъхна:

— Май вече не сме особено желани тук. — Той хвана Джейк за ръката и го поведе към вратата.

— Дами — обърна се той към стюардесите, които ги наблюдаваха със зяпнали уста, — за нас бе изключително удоволствие. Не можете да си представите колко сладка бе за нас вашата компания.

Той им се усмихна невъзмутимо и изкара Джейк навън в нощта.

Из базата всичко бе спокойно. На портала нямаше таксита. Те махнаха на часовия и се отдалечиха пешком. Дясната ръка на Джейк и главата му пулсираха. По-важна обаче бе ръката. Той почна да я разтрива, докато вървяха.