Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Предупреждение към чужденците да стоят настрана. — Фелиан сви рамене. — Или към други зхиррзхианци… нищо чудно върху тях да има надписи, които ние да не можем да разчетем.
— Може би — рече Пембъртън. — Нещо друго?
Фелиан направи кисела гримаса. Играеха си на думи…
— Ами например формата да има съвсем функционално значение — рече той. — А пирамидите да са някакви електронни прибори. Или оръжия.
— Какви оръжия? — Пембъртън повдигна вежди.
Фелиан погледна към Уилямс. Инженерът сякаш не обръщаше внимание на разговора им.
— Може да звучи налудничаво, но по едно време си помислих дали не е някоя част от КИОРО-подобно оръжие.
— И защо да звучи налудничаво?
— Защото това е само база, а не колониален свят на зхиррзхианците — отвърна Фелиан. — Какъв смисъл да карат тук тежката артилерия? А и няма данни да са използвали непознати оръжия срещу отряда на копърхед — при първия сигнал за опасност просто са си събрали багажа и са духнали. Освен това досега не са използвали нито веднъж оръжие с мащабите на КИОРО срещу Общността.
— Разбирам — рече Пембъртън. — Известно ли ви е, че всяка от зхиррзхианските окупационни части е издигала поне по четири подобни пирамиди в района на своя плацдарм.
— Не, не го знаех — призна Фелиан. — Същите пирамиди, казвате?
— Поне така изглеждат на екраните на скенерите. Повече от това не ни е известно.
Фелиан докосна гладката мрежа.
— Дали пък нямат някакво религиозно значение за тях? Нещо като храм или светилище?
— Напълно е възможно — съгласи се Пембъртън. — Да сте виждали някой зхиррзхианец да медитира пред пирамидата?
— Нито веднъж, доколкото си спомням — отвърна Фелиан. — Освен пазачите от купола естествено.
— Ясно. — Пембъртън поклати глава. — Нищо, опитайте се да си спомните още подробности. Може да измислим нещо накрая.
— Не е изключено — рече уклончиво Фелиан. — Вие психолог ли сте, полковник?
Тя се усмихна — за първи път, откакто се бяха срещнали.
— По-скоро когнитивен анализатор. Специалността ми е да събирам оскъдна и разпокъсана информация от умовете на увредени или съпротивляващи се индивиди.
— Моят към коя от двете категории се причислява?
Тя повдигна рамене.
— Техниката е еднаква при всички случаи. Тук съм, за да ви помогна да си спомните неща, които са останали загнездени в подсъзнанието ви. И които биха ни помогнали в борбата със зхиррзхианците. Присъствието ми безпокои ли ви по някакъв начин?
Фелиан поклати глава.
— Мелинда изкара курс по психология, когато беше в медицинския институт — отвърна той и отново усети, че на гърлото му засяда буца. — През целия семестър използва мен и брат ми за опитни зайчета. За малко съвсем да ни подлуди.
— Безпокоите се за нея, нали? — попита тихо Пембъртън.
Фелиан огледа чуждия пейзаж зад оградата.
— Помолих да ме пратят с отряда, предназначен за Доркас. Вместо това ме изпратиха тук.
— Сигурна съм, че адмирал Рудзински е имал основателни причини — опита се да го успокои Пембъртън. — Възможно е тук да се крие нещо жизненоважно за изхода на цялата операция.
— Да — промърмори неуверено Фелиан. — Възможно е.
После въздъхна, обърна се, закрачи бавно по пътеката и подметна през рамо:
— Да се връщаме в базата.
Останалата част от деня прекара в главната зхиррзхианска постройка — наблюдаваше как групата на Уилямс взима проби от керамичните стени и се опитваше да отвори вратата на спомените си. Когато се стъмни, се прибра на кораба и прекара още няколко часа, диктувайки различни откъслечни спомени пред записващото устройство, преди неусетно да се унесе в сън.
Втория ден остана да се излежава на една койка пред импровизираната „килия“, загледан през помътнелите й стъкла. Описваше зхиррзхианските прибори, които помнеше.
По предложение на полковник Пембъртън прекара тук и нощта. Поредната неспокойна и безсънна нощ, както се оказа впоследствие, но поне без кошмарите, от които толкова се страхуваше.
— Добро утро, командире — поздрави го полковник Пембъртън, когато влезе в стаята за общи анализи на борда на лабораторния кораб. — Как спахте?
— Не много зле — отвърна искрено Фелиан. — Полковник, дали не бих могъл да поговоря с вас насаме?
— Разбира се. — Тя посочи един малък кабинет в ъгъла. — Заповядайте.
Той почака, докато тя затвори вратата.
— Полковник, бих, искал да знам какво по-точно правя тук — рече Фелиан. — Интересува ме само истината.
— Това ли е всичко? — Тя се намръщи. — Аз пък си мислех, че адмирал Рудзински ви я е казал още на Едо.