Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Това е защото се чудехме дали да идем на Доркас, или да се отправим право към Едо — обясни Фелиан.
— И защо не го направихте?
— Решихме, че залогът ще е твърде голям — отвърна Фелиан и преглътна мъчително. Мелинда беше на Доркас, когато зхиррзхианците атакуваха. — Не разполагахме там с никакви бойни кораби, нито имаше шансове да настъпи бърза промяна. Освен това имахме твърде ограничени запаси гориво, за да правим маневри около Доркас, преди да продължим към Едо.
— Хубаво, че не сте спрели там — отбеляза спокойно Пембъртън. — Нямаше да откриете нищо освен зхиррзхианци и зхиррзхиански кораби.
— Ами да — промърмори Фелиан. Лицето му остана мрачно.
Стигнаха едно разклонение и Уилямс отново ги поведе. Зад него крачеше Фелиан, завладян от спомени за времето, когато бе пленник. Някъде тук го бяха съборили на земята и той бе използвал възможността да пъхне незабелязано един остър камък в обувката си. Заострен кремък, който после бе успял да вмъкне в „килията“ си. И който бе открит внезапно няколко часа по-късно от зхиррзхианците. Все още не можеше да си обясни как бе станало това.
Дърветата бяха точно такива, каквито ги помнеше: високи, сиво-зелени, почти не приличаха на дървета, но очевидно заемаха същото място в екологичната пирамида. Докато вървяха по пътеката, която се виеше между тях, той за първи път осъзна, че издават доста характерна миризма.
— Интересен аромат. Напомня ми за обиден авурец.
— По-скоро на авурец, посрещащ приятели след дълга раздяла — поправи го замислено Пембъртън. — Обиденият авурец мирише съвсем различно.
— Брей! — засмя се възхитено Фелиан. Понечи да каже още нещо, но сметна, че думите му няма да й се понравят, и се отказа.
Само след няколко минути излязоха от горичката. На пет метра пред тях в две противоположни посоки се простираше оградата.
— Това е — рече Уилямс. — Какво мислите?
— Впечатляващо — отвърна Фелиан и се приближи към оградата. — Заобикаля целия лагер, нали?
— Точно така. Изглежда, изпълнява защитни функции.
— Сигурно — съгласи се Фелиан. Нишките, от които беше изплетена мрежата, бяха сребристи, почти прозрачни, сякаш източени от стъкло. — Дали е електрифицирана?
— Не — отвърна Уилямс и мушна мрежата с острието на ножа си. — Материалът дори не е електропроводим. — Изглежда, е на керамична основа и е доста здрав. Все още го изследваме.
— И с какво е закрепена? — попита Фелиан.
— Не открихме нищо, което да я прикрепя — рече Уилямс. — Изглежда, се държи от само себе си, или на онази част, която е заровена в земята. Никъде не намерихме и врата. Изглежда, зхиррзхианците не са излизали на вечерни разходки.
— Въпросът, разбира се — обади се Пембъртън, — е от какво са очаквали да ги пази. Едва ли става въпрос за оръжие.
— Трр-гилаг обясни, че целта й била да държи животните настрани от лагера — спомни си Фелиан.
— Вижда ми се твърде плътна, за да е предназначена за тигри — бе коментарът на Уилямс. — Да не ги е било страх от катерици?
— Може би целта й е била да охранява пирамидата? — предположи Фелиан.
— Защо пък точно нея? — попита Пембъртън.
— Ами, вече знаем, че пирамидата е важна за тях. Когато се опитах да я приближа, от една постройка изскочиха трима зхиррзхианци и се втурнаха срещу мен, вдигнали гадните си пръчки. Малко след този инцидент Свв-селик бе сменен като водещ разпитите от Трр-гилаг.
— Какво според вас е предназначението на пирамидата? — попита Пембъртън.
— Наистина не зная — отвърна Фелиан. — Хрумнаха ми всякакви налудничави идеи, но така й не успях да стигна достатъчно близо, за да разгледам онези резени, които според Арик копърхед открили в нишите на другата пирамида.
— Което не означава, че в нишите на тази пирамида е имало подобни резени — отбеляза Пембъртън. — Или че тя е имала подобно предназначение. Може би зхиррзхианците просто харесват пирамидите.
— Възможно е — съгласи се Фелиан. — Но от друга страна, сглобяват корабите си от хексагони.
— Тоест, защо им е да използват пирамидални форми? — довърши вместо него Пембъртън.
„Как, по дяволите, бих могъл да зная отговора?“ — запита се Фелиан. Всичко, с което разполагаше, бяха случайни хрумвания и непотвърдени идеи.
— Да речем, поради исторически предпоставки — подметна той. — Може да са в плен на някоя дългогодишна традиция, към която се придържат. Или нарочно ги строят така, за да се отличават от останалите структури.
— По каква причина? — упорстваше Пембъртън.