Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— На фронта, господин поручик, такова нещо не ще може да ви се случи. Да се разхождате в тила с крадени кучета, както предполагам, е много неприятно. Да! Да се разхождате с кучето на своя началник! В момент, когато ежедневно по фронтовете губим със стотици офицери. И обявления не четете. Че така аз бих могъл цели сто години да обявявам, че съм загубил кучето си без всякакъв резултат. Двеста години, триста години!
Полковникът шумно се изсекна, което у него винаги беше белег на голяма възбуда, и каза:
— Може да продължите разходката си.
Той се обърна и си тръгна, като шибна ядосано с ездовия бич полите на офицерския си шинел.
Поручик Лукаш мина на отсрещния тротоар и оттам дочу ново „Halt!“. Полковникът току-що беше спрял един нещастен запасняк пехотинец, който, замислен за майка си в къщи, не го беше забелязал.
Полковникът собственоръчно го помъкна към казармата, за да го предаде за наказание, като ругателно го наричаше морска свиня.
„Какво да направя с Швейк? — помисли си поручикът. — Ще му разбия мутрата, но това не е достатъчно. Кожата да бих му одрал, пак ще му бъде малко на тоя келеш.“ Без да го е грижа за дамата, с която имаше среща, нервиран, той се отправи към къщи.
„Ще го убия тоя идиот!“ — каза си той, като седна в трамвая.
По това време добрият войник Швейк се беше задълбочил в разговор с един ординарец от казармата. Войникът беше донесъл на поручика някакви документи за подпис и остана да го чака.
Швейк го гощаваше с кафе. Говореха си, че Австрия ще яде бой.
За тях всичко беше ясно като бял ден, сякаш се разбираше от само себе си. То беше безкрайна редица от изказвания, които пред съда положително биха били дефинирани като държавна измяна и за които и двамата биха увиснали на бесилото.
— Негово величество императорът трябва да е пощурял от цялата работа — заяви Швейк, — той никога не е бил по-умен, но тая война съвсем ще го шашне.
— Той е идиот — уверено заяви войникът от казармата, — истински идиот е. Той може и да не знае, че има война. Може да ги е било срам да му кажат. А дето се е подписал на манифеста към народите си, това сигурно е някакво мошеничество. Напечатали са го без негово знание, та той изобщо вече не е способен да мисли.
— Изпял си е песента той — допълни Швейк с авторитет, — насира се в леглото си. Кърмят го като малко дете. Оня ден в кръчмата един господин разправяше, че имал две дойки. По три пъти на ден негово величество бил на нянка.
— Ех, един път да свърши тая — въздъхна войникът от казармата — и да ни напердашат, та Австрия да миряса най-сетне.
И двамата продължиха разговора си, докато най-сетне Швейк окончателно осъди Австрия със следните думи:
— Такава идиотска монархия не бива и да съществува на земята.
И за да допълни някак си в практически смисъл изказването му, другият добави:
— Щом ме изпратят на фронта, ще офейкам.
После те продължиха да изразяват гледището на чешките хора за войната и войникът от казармата повтори това, което беше чул днес в Прага: край Наход се чували оръдейни гърмежи, а руският цар в най-скоро време щял да пристигне в Краков.
Те си споделиха също, че житото се изкарва от Чехия в Германия, че немските войници получават цигари и шоколад.
След това пък си припомниха войните от старо време и Швейк сериозно започна да доказва, че войната едно време, когато обсадените крепости били обстрелвани със смрадливи гърнета, също не е била голямо удоволствие, трябва да е било ужасен смрад. Чел бил как една крепост била обсаждана три години и че неприятелят нямал друга работа, освен всеки ден да се забавлява така с обсадените.
Навярно той щеше да каже и други интересни и поучителни неща, ако връщането на поручик Лукаш не бе прекъснало разговора им.
Като хвърли страшен, унищожителен поглед на Швейк, поручикът подписа книжата и освобождавайки войника, даде знак на Швейк да го последва в стаята.
В очите на поручика светнаха мълнии. Като седна на един стол, той се вгледа в Швейк и се замисли как да открие касапницата.
„Най-напред ще го ударя по устата — мислеше си поручикът, — после ще му смачкам носа и ще му откъсна ушите, а по-нататък ще видим.“.
А отсреща го гледаха открито и добросърдечно двете добродушни, невинни очи на Швейк, който се осмели да наруши настъпилата преди бурята тишина:
— Господин поручик, разрешете да доложа, че останахте без котка. Тя изяде пастата за обувки и си позволи да пукне. Хвърлих я в мазето, но в съседското. Много жалко, няма да можете да намерите вече такава добра и хубава ангорска котка.
„Какво, да го правя? — мина през ума на поручика. — Та той, боже мой, има толкова глупав вид.“