Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
много стабилен. Разходката през тунела беше дълга и въпреки че външно
изглеждаше излекуван, от операцията на сърцето му беше минал само ден.
Хвана го за ръката и го дръпна.
— Трябва да седнеш — тя хвърли поглед към Ред Сокс. — Дай му
стол. Веднага — когато пациентът отвори уста да протестира, тя го сряза
и тръгна към другия край на стаята. — Не ме интересува какво имаш да
казваш. Трябва да си съсредоточен по време на операцията, а тя може да
отнеме време. Вече си по-добре, но не си толкова силен, колкото си
мислиш, така че сядай и ми кажи къде да намеря каквото ми е нужно.
Настъпи кратко мълчание, после прозвуча нечий смях, докато
пациентът й ругаеше на фона му. Онзи, дето приличаше на крал, взе да й
се усмихва.
Ред Сокс дотътри един стол от помещението с джакузито и го намести
зад гърба на Ви.
— Разполагай се. По нареждане на лекуващия ти лекар.
Когато пациентът й седна, тя каза:
— Ето от какво ще имам нужда.
Включи в списъка стандартен скалпел, форцепс, инструменти за
аспирация, после попита за хирургически конец, бетадин, солен разтвор
за промивка, марли, латексови ръкавици…
Изненада се колко бързо се организираха, но пък с пациента й бяха на
една вълна. Даваше й стегнати насоки из стаята, досещаше се какво би
поискала и не говореше излишно. Оказа се идеалната медицинска сестра.
Тя въздъхна облекчено, задето бяха събрали хирургическия комплект.
— Едва ли имате увеличителна лупа.
— В шкафа до носилката — отговори Ви. — Най-долното чекмедже
вляво. Да се измия ли?
— Да — тя отиде да вземе лупата. — Имаме ли възможност за
рентгенови снимки?
— Не.
— По дяволите — тя сложи ръце на кръста си. — Както и да е. Ще
действам на сляпо.
Тя сложи увеличителното стъкло на главата си, а Ви се изправи и
отиде да дезинфекцира дланите и ръцете си на мивката в далечния ъгъл на
помещението. Когато той свърши, тя зае мястото му, после и двамата си
сложиха ръкавици.
Тя се върна обратно при Фюри, погледна към здравото му око.
— Сигурно ще боли въпреки местната упойка и морфина. Вероятно
ще изгубиш съзнание. Колкото по-скоро, толкова по-добре.
Отдалечи се да вземе спринцовка и усети познатия прилив на сила, докато се подготвяше да се заеме с операцията.
— Почакай — каза той. — Без лекарства.
— Какво?
— Просто действай — в погледа му се четеше ужасяващо нетърпение, което не беше нормално по безброй причини. Той искаше да бъде наранен.
Тя присви очи. Зачуди се дали умишлено не се беше оставил да му се
случи това.
— Съжалявам — Джейн проби пластмасовата капачка на флакона с
лидокаин и изтегли нужното количество. — Няма начин да се захвана с
това, без да си упоен. Ако не си съгласен, намери си друг хирург.
Остави малкото стъклено шишенце обратно на металния поднос и се
наведе към лицето със спринцовка, вдигната във въздуха.
— Как да бъде? Аз и този замайващ сироп или… никой?
В жълтия му взор забушува гняв, сякаш тя някак го беше изиграла.
Но онзи с вид на крал се намеси.
— Фюри, не се дръж като задник. Става дума за зрението ти. Млъквай
и я остави да си свърши работата.
Жълтото око се затвори.
— Добре — промърмори той.
Около два часа по-късно Вишъс реши, че е в беда. Голяма беда.
Взираше се в редиците от спретнати малки черни шевове по лицето на
Фюри и беше така зашеметен, че изгуби дар слово.
Да. Беше в гигантска беда.
Джейн Уиткъм беше гениален хирург. Истински творец. Ръцете й бяха
изящни инструменти. Погледът й беше остър като скалпела, който
използваше. Фокусирана и погълната до крайност като войник по време на
битка, на моменти тя работеше с невиждана бързина, после забавяше
темпото до степен, сякаш изобщо не се движеше. Орбиталната кост на
Фюри беше счупена на няколко места и Джейн я беше възстановила
стъпка по стъпка, отстранявайки миниатюрни отчупени парченца, бели
като черупка на стрида, като дълбаеше в черепа и свързваше отделните
фрагменти с помощта на малки пирони за скулата.
Ви разбра, че тя не е напълно удовлетворена от крайния резултат, по
суровото изражение на лицето й, когато приключи. Попита какъв е
проблемът, а тя отговори, че би предпочела да използва пластина за
скулата на Фюри, но няма такава на разположение и се надява костта да
зарасне бързо.
Отначало докрай тя държеше нещата под пълен контрол. До такава
степен, че му подейства възбуждащо, което беше едновременно абсурдно
и срамно. Работата беше там, че никога досега не беше срещал жена като