Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
Двама униформени влязоха в половината на Еди и след секунда повикаха санитарите. София беше все още в мазето. Беше си счупила таза, а вероятно и няколко ребра. Помислих си, че счупените ребра са зловеща ирония.
Последвах санитарите към кухнята и застинах, когато влязох вътре. Дечуч го нямаше на пода.
Първото униформено ченге, влязло в къщата, беше Били Квятковски.
— Къде е Дечуч? — попитах го. — Оставих го на пода до масата.
— Кухнята беше празна, когато влязох.
Вторачихме се в кървавата диря, която водеше към задната врата. Квятковски светна фенерчето си и тръгна към двора. Върна се след секунди.
— Трудно ми е да проследя дирята в тревата в тази тъмница, но в алеята зад гаража има кръв. Струва ми се, че колата на Дечуч е била паркирана там. Той вече е изчезнал.
Невероятно! Истинско чудо! Тоя тип приличаше на хлебарка — палиш лампата и той изчезва.
Дадох показания и си тръгнах. Тревожех се за баба. Исках да се уверя, че е в безопасност у дома. Също така исках да седна в кухнята на мама. А най-силно исках шоколадово кексче.
Всички лампи светеха, когато паркирах пред къщата на нашите. Роднините ми седяха във всекидневната и гледаха телевизия. Познавах семейството си доста добре и бях убедена, че всички чакат Валери.
Баба скочи от канапето, когато влязох.
— Хвана ли го? Заключи ли Дечуч?
Поклатих глава.
— Измъкна се.
Нямах никакво желание да давам подробни обяснения.
— Страхотен пич е — възхити се баба и се отпусна обратно на канапето.
Влязох в кухнята, за да си взема кексче. Чух отварянето и затварянето на предната врата. Валери се довлече в кухнята и се отпусна на един стол. Косата й беше зализана зад ушите и бухната на темето. Руса лесбийка, която имитира Елвис.
Сложих подноса с кексчетата пред нея и седнах.
— Е? Как мина вечерта?
— Пълен провал. Тя не е моя тип.
— А какъв е твоят тип?
— Очевидно не включва жените — отговори Валери и свали хартиената обвивка от кексчето. — Джанин ме целуна, но нищо не стана. После ме целуна отново и беше доста… страстна.
— Колко страстна?
Валери се изчерви като домат.
— Пусна ми език.
— И?
— Адски странно. Наистина беше много странно.
— Значи няма да ставаш лесбийка?
— Така ми се струва.
— Хей, все пак опита. Ако не рискуваш, няма да спечелиш — утеших я.
— Мислех, че човек може да придобие вкус към това. Нали разбираш, както когато бяхме малки и аз мразех аспержи? А сега обичам аспержи.
— Може би трябва да опиташ отново. Нужни ти бяха двадесет години, за да заобичаш аспержи.
Валери се замисли, докато дъвчеше кексчето си. Баба се присъедини към нас.
— Какво става? Изпуснах ли нещо?
— Ядем кекс — отговорих.
Баба си взе кексче и седна.
— Вози ли се вече на мотора на Стефани? — обърна се баба към Валери. — Аз се качих тази вечер и интимните ми части си умряха от кеф.
Валери едва не се задави.
— Може би трябва да се откажеш от лесбийството и да си купиш харли — посъветвах Валери.
Майка ми влезе в кухнята. Погледна подноса и въздъхна.
— Кексчетата бяха за момичетата.
— И ние сме момичета — отвърна баба.
Мама седна до нас и си взе кексче. Избра си ванилово с шоколадови пръчици. Всички се вторачихме смаяни в нея. Мама почти никога не хапваше от идеалните кексчета с шоколадови пръчици. Дояждаше остатъци или кексчета със съсипана глазура. Ядеше строшени бисквити и палачинки, изгорели от едната страна.
— Леле! — възкликнах. — Ядеш цяло кексче.
— Заслужавам го — отвърна мама.
— Обзалагам се, че пак си гледала Опра Уинфри — каза баба. — Винаги познавам, когато си гледала Опра.
Мама се заигра с опаковката.
— Има и още нещо…
Спряхме да ядем и се вторачихме в нея.
— Връщам се в училище — обясни ни тя. — Кандидатствах в колежа в Трентън и ме приеха. Ще посещавам вечерните им курсове.
Въздъхнах облекчено. Бях се уплашила, че се готви да си направи татуировка или да си сложи обица на езика. Или пък да напусне баща ми и да се присъедини към някоя циркова трупа.
— Това е страхотно — казах. — Каква специалност?
— Засега общообразователна — отговори мама. — Но бих искала да стана медицинска сестра някой ден. Винаги съм смятала, че от мен ще излезе добра сестра.
Беше почти полунощ, когато се прибрах. Високото ниво адреналин отдавна бе спаднало, заменено от изтощение. Бях натъпкана с кексчета и мляко и готова да се просна в леглото и да спя поне една седмица. Взех асансьора догоре, а когато вратата се отвори на моя етаж, излязох навън и застинах. Не можех да повярвам на очите си. В коридора пред вратата ми седеше Еди Дечуч.