Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
– Бъди спокоен, братовчеде. Ще се отнасяме към нея, сякаш е скъпата ни сестра.
Като никога, дори Ивейл се обади:
– Ще бъде в пълна безопасност, братовчеде.
За миг Асейл почувства невероятна близост с близнаците, неизречени думи на благодарност заседнаха в гърлото му. В крайна сметка единственото, което можа да стори, е да им се поклони.
А после отново се наведе към вътрешността на джипа.
– Няма да се бавя.
В следващия миг, тласкан от инстинкт, без да го е решавал съзнателно… той целуна Марисол по устните.
Моя, помисли си.
Заповядвайки си да се съсредоточи, Асейл грабна раницата си, затвори вратата на джипа и се отдръпна. Ерик, Бог да го поживи, се погрижи да обърне автомобила така, че фаровете да не осветят Бенлоис, а после роувърът се отдалечи по неравния път.
О, как му се искаше да е асфалтиран. Искаше му се да е шибана магистрала с поне сто и десет километра в час разрешена скорост. Или пък да бяха дошли с хеликоптер.
След като колата се изгуби от поглед, той извади един миньорски челник, сложи го на главата си и го запали. Приближи се до Бенлоис, сграбчи го за лентите тиксо около глезените и го задърпа през снега.
Когато стигна до отворената врата на хижата, го пусна, извади пистолет и го насочи към другия мъж.
– Просто за да съм сигурен, че няма да се опиташ да избягаш – процеди той.
Бам!
Бенлоис се сгърчи, мъчейки се да предпази корема си… твърде късно. Куршумът вече беше вътре и бавно си вършеше работата – макар да бяха болезнени и осакатяващи, раните в червата отнемаха доста време, преди да довършат започнатото.
Не че Асейл възнамеряваше да накара копелето да чака смъртта си много дълго.
Влезе в хижата с вдигнато оръжие и зорък поглед.
Онова, което завари вътре, го накара да се закове на място.
Досами отворената врата лежеше отрязана човешка ръка, сякаш, веднъж изпълнила целта си, тя вече бе напълно безполезна. Тялото, към което бе прикрепена някога, също бе там… Не, този труп си имаше две ръце… но не и нещо, което би могло да се нарече лице.
Значи, вътре имаше поне още един мъртвец.
Неговата Марисол очевидно се беше борила за свободата си като банши.
Асейл обиколи стаята, но не видя нищо интересно или ценно… нито пък място, където би могло да бъде затворен човек. Ала в далечния ъгъл имаше стълбище, отвеждащо под земята.
Върна се, за да провери своя пленник. Бенлоис продължаваше да се гърчи в снега точно пред входа; тъмните му очи бяха отворени и мигаха неравномерно, горната му устна се бе повдигнала нагоре и порцелановите фасети на зъбите му грееха в сумрака.
Най-добре да го вземе със себе си.
Асейл се наведе и го изправи на крака, а когато видя, че Бенлоис не може да се задържи на тях, с лекота издърпа шейсет и няколко килограмовото му тяло в къщата. А после – през стаята и надолу по стълбището, докато безполезните крака на наркобарона подскачаха след тях като топки.
И там откри злото.
Долното ниво се състоеше от широко открито пространство с три килии и същинска стена на ужаса. В една от килиите имаше някой – мъж, обезобразен от раменете нагоре, лежеше по гръб и се взираше в нещо, което човек можеше само да се надява, че е адът. Дясната му ръка беше издърпана между железните решетки и кървавият чукан на края ѝ говореше, че именно негова бе дланта, която се търкаляше край вратата горе.
За миг Асейл почувства как го жегва отчаяна гордост. Марисол бе успяла да се спаси. Въпреки онова, което ѝ бяха причинили, колкото и малко помощни средства да бе имала на разположение, тя бе надделяла – не просто бе надвила своите похитители, беше ги смазала…
И в този миг Асейл осъзна, че тя е победила и него.
Беше влюбен в тази жена и макар да бе отвратително да изпитва нещо толкова дълбоко насред подобна касапница, сърцето си имаше свои закони.
А когато си представи Марисол, прикована към покритата с петна от кръв стена, Асейл обезумя от ярост. Сякаш стадо бикове препускаха през тялото му и копитата им го довеждаха до лудост.
Обърна се рязко към Бенлоис, оголи зъби и изсъска като вампира, какъвто беше…
Въпреки че бе прострелян, наркобаронът отскочи назад.
– Madre de Dios!18
Асейл се доближи на сантиметри от лицето му.
– Точно така! Аз съм кошмар, сбъдващ се пред очите ти!
От стената висеше само една верига. Другата лежеше на купчинка на пода в заключената килия, а кръвта, изцапала брънките ѝ, говореше, че именно тя е оръжието, което Марисол бе използвала.
А сега отново щеше да бъде пусната в употреба.