Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
— Вземай палката и се махай оттам, по дяволите! — подкани го тя. — Все още трябва да имаш приятели в управлението. Обади им се, обясни им. — Чу я да говори на шофьора. — Аз съм тук, а ти къде си?
— На стълбите, но изходът е заключен. — Вече едва виждаше напред.
— Върни се в апартамента, вземи палката и ми звънни.
Той открехна вратата към коридора. Окървавените му обувки оставиха избледняваща пътека към аварийната стълба. Погледна ръката си, поставена върху дръжката на вратата: още отпечатъци, за които да се тревожи. Колкото повече се движеше, толкова повече затъваше.
Телефонът беше все още до ухото му. Чу звънеца в апартамента на Стъки, а после в телефона:
— Тук съм, звъня ти, Питър, отговори ми, мога да ти помогна.
— Не пипай нищо — разпореди той. — Избърши звънеца, отдалечи се оттук и ми дай една минута. Ще те намеря. Изчакай ме някъде, ще ти се обадя.
— Пусни ме!
— Не. Един от нас е достатъчен. Трябва да останеш чиста, Нел, иначе ще приберат и двама ни. Ще се срещнем след минута.
— Питър.
— Без възражения. — Затвори телефона и започна да премисля вариантите. Има ли начин да ги изиграе? Да се махне от града, да им остави някакви улики да разследват, а после да се върне и да оправи нещата? На пръв поглед излизаше, че трябва да вземе палката — по нея несъмнено има негови отпечатъци, а стари отпечатъци не могат да бъдат датирани. Какво му пречи да размаже отпечатъка от ръката си по касата на вратата, следите от обувките си в коридора и да се отърве от палката завинаги? Да, но преди няколко часа се беше обадил на Стъки. Беше дошъл близо дотук с такси. И друг детектив като него щеше да разбере, че е спрял с таксито на пресечка по-нататък. Ако хората на О’Мали направят няколко анонимни обаждания, доказателствата ще се подредят, независимо как Тайлър изопачава нещата.
Детектив Еди Вейл отговори на второто позвъняване:
— Вейл.
— Аз съм Тайлър.
— Пийт, по дяволите!
Тайлър му разказа с две думи какво е положението:
— На пода в апартамент 5-Б, 14–27 Р, северозапад, има изстиващо мъртво тяло. Човек е пребит до смърт. По палка, която се оказа моя, положително ще бъдат намерени мои стари отпечатъци; мои отпечатъци ще бъдат открити и по касата на вратата. Отпечатъците от обувки, изцапани с кръвта на мъртвеца и оставени пред входната врата на апартамента, ще съвпаднат с моя номер. Ще бъда наоколо, ще влизам и излизам от съда няколко месеца. Най-вероятно ще прекарам дълго време под ключ, защото ще ме разследват втори път. И всичко това, ако имам късмет.
Вейл повтори адреса и попита:
— Къде си сега?
— На местопрестъплението.
— Остани там.
— Нищо не може да се направи, независимо колко ми се иска. Целта е да се повтори случаят с Честър Уошингтън, така че да наредите пъзела. Всичко се свежда до отстраняването ми от случая, по който работя за Ръкар от НКТС. Ще се махна от това място, Еди, но се обаждам първо на теб, за да се опитам да подредя нещата.
— Не изчезвай оттам — настоя Вейл. — Изчакай да дойда. Само аз. Сам. Ще помислим трезво, Пийт. Използвай главата си. Ако бързаш, докъде ще я докараш?
Тайлър започна да теоретизира:
— Ако първо тук дойде приятел, навярно ще ме сметне за твърде умен, понеже съм зарязал палката си под тялото; твърде умен, щом не съм избърсал касата на вратата и съм оставил толкова отпечатъци от обувки. Ще трябва да обяснявам как толкова много кръв е попаднала на изтривалката отпред, при положение че вратата е съвсем леко опръскана. Как всичката тази кръв е попаднала отвън на изтривалката? Ще ти кажа как: била е оставена там, за да е сигурно, че ще оставя отпечатък от обувка за твоите хора. — И по-нататък: — Няма значение, че по дрехите ми не се вижда дори капчица кръв. И ако съм тук, то е, за да ти го покажа. Тази вечер пътувах с „Метролайнера“ от Ню Йорк, можеш да го провериш — не е изключено някой от влака или таксиджията, който ме докара дотук, да си спомни какви дрехи съм носил. — Замълча за малко, колкото Вейл да си запише, за което Тайлър беше сигурен, че приятелят му ще направи. — Всичко това обаче е малко плоско, Еди. Това не е точно ситуацията, в която искам да попадна. И въпреки всичко, ако се забавя дори за момент, колкото да проведа този телефонен разговор, който и да е организирал всичко, печели, защото целта му е да ме обвърже така, че да се проваля в случая, по който работя.