Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
В огледалото Камила виждаше, че приятелките ѝ са прави: изглеждаше чудесно. Сякаш мерна някакво движение зад колата. Сигурно гаражната врата, докато се спуска. Слезе от колата и започна да търси ключа за вратата между гаража и всекидневната. Изведнъж обаче се сети, че е оставила мобилния си телефон в поставката за хендсфри в колата.
Камила се обърна и нададе вик.
Мъжът навярно бе стоял зад нея. Тя отстъпи изплашена и вдигна ръка пред устата си. Понечи да се извини с усмивка — не беше сбъркала никъде, просто мъжът изглеждаше съвсем безобиден, — но пистолетът в ръката му я спря. Сочеше право към нея. Заприлича ѝ на играчка.
— Казвам се Филип Бекер — представи се той. — Позвъних на вратата. Никой не ми отвори.
— Какво искате? — попита тя, като се мъчеше да контролира треперенето на гласа си, защото инстинктът за самосъхранение ѝ подсказваше, че не бива да издава страха си. — За какво става дума?
— За кръшкане — усмихна се той.
Хари погледна мълчаливо Хаген, който бе прекъснал оперативката на екипа в кабинета му, за да напомни от името на началника на криминалната полиция колко наложително е „теорията“, че Ветлесен е починал от насилствена смърт, да се пази в пълна тайна. Забрани на разследващите да я споделят дори със своите съпрузи и партньори. Хаген изчака Хари да го погледне и заключи:
— Това беше всичко.
После побърза да излезе.
— Продължавай — обърна се Хари към Бьорн Холм.
Преди влизането на Хаген Холм докладваше какви следи е открил в клуба по кърлинг. Или по-точно: какви следи липсват:
— Тъкмо бяхме започнали огледа и изземването на проби, когато се установи, че се е самоубил. Затова не обезопасихме мястото, а играчите подновиха заниманията си и ако е имало следи, те вече са замърсени. Преди обяд се отбих да огледам залата, но за съжаление няма как да върнем времето назад.
— Мм — кимна Хари. — Катрине?
Тя погледна записките си.
— Според теорията ти Ветлесен и убиецът са се срещнали в клуба по кърлинг. Следователно са имали уговорена среща, най-вероятно по телефона. Затова ми възложи да проверя какви разговори е провел Ветлесен.
— Точно така — отвърна Хари, като едва сподави прозявката си.
Тя прелисти нататък.
— От „Теленур“ ми предоставиха списък с разговорите, които е провел по мобилния и по стационарния телефон в кабинета си. Занесох ги в дома на Боргхил да ги прегледаме заедно.
— В дома ѝ? — изненада се Скаре.
— Ами да. Вече е безработна. Тя ми каза, че през последните два дни в кабинета са идвали само пациенти. Направихме списък с имената им.
Извади го от папката си и го сложи върху масата.
— Както и предполагах, Боргхил познава в подробности контактите на Ветлесен и в личен, и в професионален план. Фактически тя ми помогна да идентифицирам всички лица от списъка с телефонните разговори. Ето още два списъка: единия с имената на хората, с които се е виждал по работа, а другия — с имената на приятелите му. Срещу всяко има фигурира телефонен номер, час и дата на разговора, както и уточнение дали повикването е било входящо, или изходящо за телефона на Ветлесен и каква е била продължителността на разговора.
Тримата ѝ колеги се надвесиха над списъците. Пръстите на Катрине случайно докоснаха ръката на Хари. Той не забеляза признаци на смущение у нея. Вероятно само бе сънувал, че тя му отправя неприлично предложение във „Фенрис“. Обаче се съмняваше да е така: когато беше пиян, Хари не сънуваше. Точно затова пиеше. Ала на сутринта изненадващо се бе събудил с мисъл, родила се някъде между методичното пресушаване на бутилката с уиски и безмилостното събуждане. Мисълта за кошинилата и за пълната спринцовка на Ветлесен. Именно това хрумване го бе спасило от натрапчивото желание да се втурне към „Винмонополе“ на улица „Тересе“, защото ангажира цялото му внимание и Хари отново се потопи в работата си. Клин клин избива.