Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— Добре, командире, но ето какво е нашето предложение. Наистина искаме да останете на земята, там, в… Къде сте, по дяволите?
— В Телърайд, Колорадо.
— Не познавам района. Гледайте всички да бъдат в безопасност, включително Бостич, и останете на земята. Ще ви се обадя пак, когато изпълним исканията ви.
— Господин Спрингфийлд, знаете ли, че имам телефонните справки на Рудолф Бостич? Той се е обадил, макар да е твърдял под клетва, че не е така.
В продължение на трийсет секунди не последва отговор и Кен си представи бързата конференция, провеждана шепнешком в кабинета на Спрингфийлд.
Накрая главният прокурор изненадано каза:
— Прегледах случая Лумин и показанията на господин Бостич. Казвате, че притежавате личните му телефонни справки, които показват часа и мястото на обаждането до детектива?
— Точно така, господин Спрингфийлд.
— Ами… откъде сте ги взели, по дяволите? Откъде знаете, че не са фалшиви?
— Няма да ви кажа откъде ги имам, само имайте предвид, че това са вътрешни справки на телефонната компания.
— Незабавно ще проверим, командире.
— Ако справките в телефонната компания са различни, тогава някой ги е променил и аз подозирам точно това. Ето защо съм запазил нотариално заверено копие на оригиналната компютърна справка.
— Къде е? При вас ли?
— Прибрано е на сигурно място, където ФБР няма да го намери. Ако нещо се случи с мен, информацията ще стане публично достояние. Всеки съд ще я приеме за доказателство. Вижте какво, господин Спрингфийлд, никой не искаше да ме изслуша, защото всички предполагат, че федералните прокурори са безупречно честни. Особено този тук при мен. Той е толкова високопоставен, има толкова политически връзки и е толкова уважаван, че просто не е обикновено същество, нали? Грешка. Той излъга. Колкото и да ви е трудно да го повярвате, Бостич е излъгал под клетва. Не знам защо го е направил, но наистина се е обадил на онзи почтен детектив, после не е дал ход на процеса срещу Лумин. Подронил е и авторитета на полицията, давайки лъжливи показания в съда. Аз имам доказателството. И вие можете да го видите. След това целият свят ще го види.
— Кога сте взели справката, командире?
— Преди един месец.
— Господи! Заложили сте живота си, когато можехте да се обадите на ФБР? Защо не ни дадете това доказателство?
Кен поклати глава, после отговори:
— Господин Спрингфийлд, не съзнавате ли, че направих точно това?
— Какво искате да кажете? При нас няма сведения за такава телефонна справка.
— Говори ли ви нещо името Джулиан Уайт?
— Разбира се. Джулиан е шеф на криминалния отдел към Министерството на правосъдието.
— Точно така. Като начало, предлагам да го подложите на разпит с детектора на лъжата в присъствието на съдебен следовател.
От другия край на линията последва дълго колебание.
— Тук нещо не ми е ясно, командире. Какви ги говорите, по дяволите? Предлагате да подложа господин Уайт на детектора на лъжата? Защо?
— Защото преди три седмици, господин главен прокурор, аз отидох във Вашингтон. Срещнах се с господин Уайт и му дадох копие от неопровержимото доказателство в присъствието на един висш служител на ФБР на име Камбъл. Мисля, че е заместник-директор.
— Не знам нищо за това. Но много често онова, което цивилните като вас смятат за „неопровержимо доказателство“, е толкова недостатъчно, че изобщо не може да бъде използвано като доказателство в съда.
— Не мисля, че едно такова доказателство може да бъде недостатъчно. Разбира се, има вероятност Министерството на правосъдието и администрацията да искат да го потулят.
— Добре, командире. Какво доказателство имате, че някой тук, освен Джулиан Уайт, би участвал в потулване и на какво?
— Замислете се върху доказателствата, господин Спрингфийлд. Господин Уайт се вбеси, когато му показах телефонната справка на Бостич. Обеща незабавно да разследва случая. Закле се, че ще ми се обади. На другата сутрин обаче Белият дом съобщи, че Рудолф Бостич е основният кандидат за главен прокурор — нещо, което съм убеден, че господин Уайт не знаеше, когато разговаря с мен. В продължение на десет дни се опитвах да се свържа с него, но въпреки обещанията му всяко мое обаждане срещна отказ, а исканията за среща по факса не получиха отговор. Накрая, преди три дни, от канцеларията на Белия дом ми казаха, че Министерството на правосъдието е разгледало твърденията ми и ги е намерило за неоснователни и нищо повече не можело да се направи. Това, разбира се, беше нелепа лъжа. Поисках да разбера дали някой е проверил справката на телефонната компания. Подчиненият, с когото разговарях, не пожела да ми каже, но аз съм убеден, че сега справката е променена, вероятно от самото ФБР.